Симптоми при възпален Апендицит

Какво е Апендицитът?

Апендицитът представлява остро възпаление на апендикса. Апендиксът е малък орган с форма наподобяваща тръбичка, който се намира в началото на дебелото черво и при болка може да се усети в долната дясна част на корема. В около 80% от случаите Oстрият апендицит е причина за т.нар. Oстър хирургичен корем, който представлява съвкупност от симптоми.

Рискови групи

В България честотата на заболяването е около 5 човека на 1000 души население и съставлява приблизително две трети от случаите, предизвикващи Остро хирургично заболяване и налагащи спешна хоспитализация. Острият апендицит е заболяване, което засяга всички възрастови групи. Най-засегнати обаче са младите хора в активна възраст (между 20 и 40 години). Децата също много често боледуват от Апендицит. Обикновено това са деца между 3 и 15 години. При децата под 3 години е много рядко срещано, а при тези под 1-годишна възраст е огромна рядкост. В старческа възраст острият апендицит се среща рядко, защото тогава този орган при хората постепенно започва да атрофира.

Причини за възникването му

Има няколко основни теории, които обясняват причините за възникването на заболяването Oстър апендицит. Счита се, че инфекцията на апендикса най-често е резултат от процес, който е възникнал преди това в червата. Освен това е доказано, че храните, богати на животински белтъци, създават условия за протичане на повече процеси на гниене в червата. Това е предразполагащ фактор за развитието на Остър апендицит. Освен това, апендиксът е много богат на лимфна тъкан, което също е условие за развитието на възпалителни процеси поради натрупване на голямо количество имунни клетки и клетки на възпалението. Тази теория обяснява защо Острият апендицит се среща най-често във възрастта между 20-40 години. В този възрастов диапазон има-най добро развитие на лимфните фоликули и техният брой е най-голям. Съществуват също теории, според които апендиксът може да се запуши или да се запълни с чужди тела, чревно съдържимо или по-груба храна, които по-трудно да се придвижат към по-дисталните отдели на дебелото черво и да се създадат предпоставки за инфекция и възпаление. Според други специалисти значение има също инервацията на апендикса и ако тя е по-слаба и се развие атония, се забавят движенията на червата и това може да бъде условие за възпаление.

Форми на Остър апендицит

Формите на Oстър апендицит са три – Катарална, Флегмонозна и Гангренозна. През първите часове от възпалението (Катарална форма) апендиксът е оточен и кръвонапълнен. Има много голямо количество клетки на имунната система и на възпалението. Тези процеси продължават около 6 часа след началото на заболяването. След това започва образуването на микроабсцеси (малки гнойни огнища). По-късно апендиксът се изпълва с гной (Флегмонозна форма). Некрозата в резултат на тормбози настъпва след 24 часа (Гангренозна форма).

Симптоми на Острия апендицит

Най-характерните симптоми на това заболяване са:

  • Болка в долната дясна част на корема

Това е първият и задължителен симптом при Острия апендицит. Апендицитът обикновено започва с болка в средата на корема, често в близост до пъпа, която бавно мигрира в дясната долна част на корема (към дясната тазобедрена става) през следващите 24 часа. Първоначално болката не е силна, но с напредването на часовете нейният интензитет се увеличава. Болката може да се появи направо ниско долу в дясно или първоначално да започне в областта на стомаха, да обикаля корема и след това да слезе долу в дясно и да се локализира там (симптом на Кохер, характерен за Острия апендицит).

  • Гадене, повръщане и липса на апетит

Това са три също много характерни симптом са за Острия апендицит и обикновено започват след появата на болката.

  • Висока температура и втрисане

Подобно на всеки друг възпалителен процес, Острият апендицит протича субфебрилната температура, повишаваща се обикновено до 38.5°C, като при възрастни по-високите стойности са знак за настъпило тежко усложнение, обикновено със септичен характер. Високите стойности (39 до 40°C) са характерни за детската възраст.

Това са често наблюдавани симптоми при болните от Апендицит.

  • Обложен език

Обложеният език може да бъде признак за интоксикация и за заболяването.

Как протича заболяването?

При деца до 3 години заболяването протича основно с общи прояви. Състоянието се проявява с неспокойстие, нарушен сън, плач, отказ от хранене,  отпадналост, болка в корема, гадене и повръщане, висока температура. При хората в напреднала възраст протичането на Острия апендицит може да се различава съществено от класическата клинична картина при млади пациенти, което значително да затрудни лекуващите специалисти и да стане причина за забавяне в диагностиката или погрешна диагноза. При по-възрастните болката в корема може да бъде с по-слаба интензивност. Температурата и другите основни симптоми също може да са по-слабо изразени, което крие риск от ненавременно лечение и настъпване на усложнения. Заболяването може да се прояви едва в напреднал стадий – при перфорация на апендикса и при появата на перитонит.

Диагностициране и лечение

Навременното диагностициране на Апендицита е изключително важно, защото в противен случай то може да доведе до фатален край при болните. С напредване на заболяването възпалението на Апендикса може да засегне и перитонеума (обвивката на вътрешните органи и коремната кухина), апендиксът да некротизира и да се разпадне, и възпалението да попадне в коремната кухина и да предизвика перитонит (възпаление на коремната кухина). Затова ако забележите, че имате изброените по-горе симптоми незабавно се консултирайте с коремен хирург. Болките ниско долу в корема може да са резултат от заболяване на женската репродуктивна система или на отделителната система. Нужни са още консултации с гинеколог и уролог. Задължителни са още ехографско изследване и лабораторно изследване. Лечението е оперативно – отстранява се възпаленият апендикс (апендектомия). Не се препоръчва консервативно лечение, защото след това се развиват тежки фибро-склеротични процеси, които затрудняват операцията. Това е причината операцията да е първи избор на лечение.