Полезно

Как да разберем, че имаме Автоимунно заболяване?

Същност

Автоимуннoто заболяване е заболяване, провокирано от собствения ни имунитет. При него имунна система приема части от тъканите на организма като чужди и опасни за тялото и ги атакува. По този начин тя сама разрушава и унищожава здрави тъкани, клетки и органи в собствения си организъм.

Каква е нормалната функция на имунната система?

При поява на вирус или друг патоген организмът „сигнализира“ за наличието на чуждо тяло и имунната система започва да освобождава протеини, известни като цитокини. Някои от тези цитокини предизвикват треска и това е благоприятно условие в борбата срещу инфекцията – много вируси и бактерии умират при висока температура. Треската също така алармира, че е необходима мобилизация на организма и включване на следваща линия защитни сили за справяне с налични патогени. Тогава на помощ срещу инфекцията все включват лимфоцитите. Лимфоцитите са два основни типа. Провъзпалителните лимфоцити са специализирани и обикновено отиват там, където се е появил сигналът за наличие на патоген. Тогава организмът трябва да изключи и потуши имунната реакция. Как го прави? Когато Провъзпалителните лимфоцити изпълнят функциите си, пристигат Противовъзпалителните лимфоцити и потискат реакцията. При Автоимунните заболявания обаче лимфоцитите не изпълняват функциите си – те започват да се държат като инфекция и да атакуват собственото си тяло. Наблюдава се хиперактивност на имунната система.

Последици от променения автоимунен отговор

Тъканите и органите са първата бариера за защита на организма, тъй като те са свързани с имунната толерантност. Това е моментът, когато противовъзпалителните клетки разпознават патогените и разграничават структурите на тялото, за да не реагират срещу тях. В някои случаи генетична мутация причинява появата на протеини, които се възприемат от имунната система като неестествена част от тялото ни. Възпалителните клетки ги разпознават като чужди частици, сякаш са патогени, и се задействат срещу тях, което предвещава един нескончаем процес на възпаление. При заразяване с патоген, организмът има нужда от възпаление, а когато се елиминира инфекцията – организмът има нужда от действието на противовъзпалителните клетки и медиатори. При Автоимунни заболявания се прескача фазата на толерантност и се развива възпалителен процес.

Кои заболявания са Автоимунни заболявания?

Към Автоимунните заболявания спадат редица хронични заболявания. Най-често срещаните сред тях са:

Симптоми

Тъй като Автоимунните заболявания са толкова разнообразни, е много трудно да се изолират общи симптоми за тях. Общото между всички болести от този тип обаче е, че се развиват постепенно и съпътстват човек през целия му живот.

Причини

Автоимунните заболявания са много и различни видове и съответно причините за появата им са различни. Обединяващият фактор при повечето е грешната реакция на имунната система. Класическият случай е, когато има мутация на ген. Но генетичният фактор е само един от комплекса фактори, който задейства развитието на автоимунното заболяване. В много случаи Автоимунните заболявания се появяват с напредването на възрастта, което означава, че причината за тях е комбинация от гени, среда, физиологичен и психически стрес.

Генетични фактори:

  • Генни мутации от тип I, когато лимфоцитите спират да идентифицират определен тип клетки в организма. Мутацията засяга клетките на определен орган или органна система, което често води до развитието Токсична гуша или Хипертиреоидизъм.
  • Генни мутации от тип II, когато лимфоцитите се размножават неконтролируемо и причиняват системно Автоимунно заболяване като Лупус или Множествена склероза. Подобни заболявания почти винаги са наследствени.

Автоимунното заболяване е генетично заложено. Обикновено Автоимунните заболявания, които се определят само от един ген, се развиват още от раждането или от ранна възраст.

Външни фактори:

  • Тежки и продължителни инфекциозни заболявания
  • Радиоактивно замърсяване или слънчева радиация
  • Силен физически и психически стрес

Диагностициране

Следете внимателно здравословното си състояние и не пропускайте ежегодните профилактични прегледи и кръвни изследвания. Отклоненията в резултатите биха могли да бъдат индикатор за появата на Автоимунно заболяване. Най-точният метод за поставяне на диагнозата е с помощта на специален кръвен тест. Лекарите знаят кои видове антитела са показателни за определено Автоимунно заболяване. Затова е важно при конкретни оплаквания да се консултирате с медицински специалист и да си направите необходимите изследвания.

Лечение

Автоимунните заболявания са хронични състояния без лечение. Лечението тук представлява опит за контрол на заболяването и за намаляване на симптомите, особено по време на възпаления. Медицинските способи включват хормонална заместителна терапия, противовъзпалителни лекарства, имуносупресивно лечение или физиотерапия. Промяната в начина на живот също може да подобри състоянието при пациенти с установено Автоимунно заболяване. За да облекчите симптомите е необходимо да се стремите да водите спокоен и здравословен начин на живот, включващ балансиран хранителен режим, редовна физическа активност, пълноценен сън и спокойна среда.