Болестта на Бехтерев – същност
Тя представлява хронично възпалително заболяване, засягащо главно гръбначния стълб и сакроилиачните стави. Болестта на Бехтерев е позната също и като Анкилозиращ спондилит (АС). Тя има прогресиращ характер и най-често се проявява с болка, скованост и ограничение в движенията в областта на врата, гърба и кръста. Представлява вид хроничен възпалителен артрит, форма на спондилоартрит и е познат с имената Синдром на Бехтерев и Болест на Мари-Струмпе.
Възпалението засяга сухожилията и връзките, ставните капсули и междупрешленните дискове, в резултат на което с времето постепенно в тях се образуват калциеви отлагания. Това е свързано с вкостяване и костно разрастване между прешлените, което значително ограничава движенията на гръбначния стълб и променя извивките му. Така в прогреса на заболяването някои от прешлените могат да се свържат или да се слеят (анкилозиране), а подвижността да се загуби напълно.
Важно е да се отбележи, че протичането на Анкилозиращия спондилит варира значително, както и появата на симптомите му. Въпреки че те обикновено започват да се появяват в края на юношеството или на млада възраст (от 17 до 45 години), симптомите могат да се появят и при деца или по-възрастни.
Поради това, че в основата си е системно заболяване (засягащо цялото тяло), могат да се наблюдават проблеми в различни части и системи. Болестта на Бехтерев, освен в гръбначния стълб, може да доведе до болка и скованост в раменете, бедрата, ребрата, петите и малките стави на ръцете и краката. Понякога могат да се засегнат очите (ирит или увеит), а по-рядко белите дробове и сърцето.
Заболяването засяга по-малко от 1% от населението. Статистиката показва, че между 0,1% и 0,8% от хората са засегнати от Болестта на Бехтерев, като най-често заболяването се среща в Северна Европа и Африка.
Причини за развитието на болестта
Причините за развитие на Болестта на Бехтерев не са напълно изяснени, но основна роля се отделя на генетичните фактори и подлежащи възпалителни заболявания. Доказана е ролята на различни генетични и инфекциозни фактори. Хората, които имат специфичен ген, наречен HLA-B27, имат по-висок риск от развитие на Анкилозиращ спондилит. Въпреки това сравнително малко хора с гена развиват заболяването.
Рискови фактори за развитието на болестта
Съществуват някои рискови фактори, които правят определена група от хора по-податливи на това заболяване. Сред трите най-често срещани рискови фактори са:
- Пол
Учените смятат, че мъжете са по-склонни да развият Анкилозиращ спондилит, отколкото жените.
- Възраст
Лекарската практика показва, че хората на възраст между 17 и 45 години са в по-висок риск от развитие на заболяването.
- Наследственост
Наличие на HLA-B27 или хора в семейството със заболяването повишават риска от отключване на заболяването.
- Някои придружаващи заболявания
Научните проучвания сочат, че хората страдащи от Болест на Крон, Улцерозен колит или Псориазис, е по-вероятно да развият Болестта на Бехтерев от останалите.
Симптоми на Болест на Бехтерев
Симптомите на това заболяване са по-скоро индивидуални и при всеки пациент са различни. Те могат да варират и да стават по-интензивни в определени дни. Най-честите симптоми са:
- Болка и скованост в долната част на гърба – има най-голяма интензивност сутрин, влошава се след почивка и се облекчава от раздвижване.
- Болка в областта на седалището – усеща се едностранно или двустранно, а понякога и в задната част на бедрата.
- Болка в областта на шията и раменете – понякога може да се влоши при продължителна статична поза. При някои хора се появяват болка, скованост и оток на коленете или глезените.
- Болки в сухожилията и връзките – често се усещат като болка в предната част на гръдния кош, задната част на петата или стъпалото.
- Болка в основата на таза – тя произлиза от сакроилиачните стави и прави трудно продължителното седнало положение.
- Болка през нощта – в много случаи е толкова силна, че нарушава съня.
- Силна умора и отпадналост – характерното тук е, че те не се повлияват положително дори от сън и почивка.
- Възпаление на окото (увеит или ирит) – първите признаци обикновено са свързани с болка, зачервяване и дразнене от силна светлина.
Диагностициране
Диагностицирането на това заболяване е трудно, защото началните му симптоми понякога много наподобяват на Дискова херния и на други проблеми с гръбначния стълб. Поради тази причина много хора търсят помощ от специалист на по-късен етап. Заболяването се диагностицира най-често от ревматолог, който прави поставя диагнозата на базата на диагностични критерии.
Няма специфично изследване, което да доказва болест на Бехтерев. Диагнозата се поставя на базата на различни изследвания. Такива изследвания включват преглед – по време, на който лекарят търси симптоми на заболяването и неговата история; кръвни изследвания – показват наличието на възпалителен процес в тялото и наличие на маркери като HLA-B27 антиген; образни изследвания – прави се рентгенова снимка или ядрено-магнитен резонанс (MRI) с цел оценка на състоянието на гръбначния стълб.
Ранната диагностика и навременното лечение на това заболяване са от важно значение, защото противното крие риск от усложнения. Ходът на заболяването е различен при различните пациенти и не винаги се стига до по-сериозни усложнения. При някои хора състоянието се подобрява след началния период на възпаление, докато при други може постепенно да се влоши във времето. Някои хора с Анкилозиращ спондилит могат да нямат значителни увреждания, докато други да са сериозно инвалидизирани в резултат на процеса на анкилозиране на прешлените и увреждане на други стави, като тазобедрените и коленните.
Ако е приложено съвременно лечение заболяването не оказва влияние на продължителността на живота, макар в някои случаи да може да доведе до потенциално животозастрашаващи проблеми. Сред най-честите усложнения са изтъняване на костите (остеопороза), фрактури на гръбначния стълб, възпаление на очите (увеит), сърдечно-съдови и бъбречни проблеми.
Лечение
За съжаление на този етап все още няма открито специфично лечение срещу Болестта на Бехтерев. Обикновено се прилагат различни терапии, които могат да облекчат болката, да намалят възпалението, да подобрят функционалното състояние и да забавят прогресията на заболяването. Назначената терапия може да включва комбинация от следните видове лечение:
- Медикаментозно лечение
Този вид лечение включва прием на няколко групи лекарства. Първата група са болкоуспокояващи, като парацетамол. Често се препоръчват и нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), като ибупрофен, за облекчаване на симптоми на Анкилозиращ спондилит. Може да се използва и различни аналгетици за контрол на болката. Втората група медикаменти са Болест модифициращи противоревматични лекарства (DMARDs). Те се предписват за намаляване на възпалението и забавяне на прогресията на различни възпалителни и/или автоимунни заболявания, включително Болест на Бехтерев. Друга група лекарства, използвани за лечението на Болестта на Бехтерев са са кортикостероидите. Могат да се използват като краткосрочно лечение в периода на обостряне на заболяването. Обикновено се прилагат инжекционно, директно в засегнатата възпалена става, или мускулно с удължено освобождаване. Кортикостероидните инжекции могат да се използват при болка и възпаление на сухожилия, например в областта на петата.
- Биологично лечение
Този вид лечение представлява иновативна биологична терапия, която включва специални медикаменти, произведени от култури на живи клетки. Прилагат при различни автоимунни заболявания чрез инфузия в медицинско заведение или чрез инжектиране.
- Физиотерапия
Упражненията и физикалната терапия са много важна част от физиотерапията при Болест на Бехтерев. Те могат да помогнат за облекчаване на сковаността на гърба и шията и подвижността на ставите. Кинезитерапевт може да изготви програма за домашно упражнения и да даде съвети за правилна стойка и двигателен режим.
- Хирургично лечение
По-голяма част от пациентите, страдащи от заболяването не се нуждаят от операция. Такава се налага рядко, обикновено при неврологични проблеми или увреждане на ставите, най-често в по-късните етапи на Болестта на Бехтерев. В някои случаи поради силно увреждане на тазобедрена или колянна става, може да се наложи ендопротезиране (поставяне на изкуствена става).