Гръбначно изкривяване при Болест на Шоерман

Какво представлява?

Болестта на Шоерман-Мау представлява заболяване на гръбначния стълб, което обикновено възниква в периода на растеж по време на пубертета. При това заболяване се наблюдава прогресиращо кифотично изкривяване на гръбначния стълб (прогресиращо усилване на гръбната кифоза), затова е известно също и под наименованието Юношеска кифоза. Спада към най-често срещаните болестни изменения на гръбначния стълб. Засяга и двата пола, но по-често момчета, отколкото момичета. Според статистиката това е много разпространена патология – всяко четвърто дете страда от Болестта на Шоерман, открива се при 1% от децата над 12-годишна възраст. При 30% от пациентите се съчетава със Сколиоза.

Симптоми при Болест на Шоерман

В ранните стадии на заболяването протича безсимптомно и леко, което е причина да не бъде диагностицирано на време. В последствие се появяват следните симптоми:

  • Нарушение в стойката – детето е започнало да се изгърбва и стойката му се е нарушила.
  • Болка в гърбаобикновено се появява в средата на гърба след продължително седене в една и съща поза. Може да възникнатслаби болки между лопатките.
  • Видима деформация на гръбнака – тя става все по-забележима, възниква изразено прегърбване, а в тежите случаи – гърбица.
  • Затруднена подвижност на гръбнака – подвижността на гръбнака постепенно се ограничава.
  • Бързо уморяване при физическо натоварване
  • Усещане за постоянна тежест в областта на гръбнака

Стадии на заболяването

При Болестта на Шоерман се отличават три стадия на развитие на заболяването. Те са:

  1. Латентен

Той е характерен за деца между 8 и 14 години. При него липсват симптомика и силна болка. Може да се появят неприятни усещания или неинтензивни болки в гърба след натоварване. Преобладава постепенно прогресираща гръбначна деформация. При преглед се открива увеличение на ъгъла на гръдната кифоза или плосък гръб с прекалено изразена поясна лордоза. Възможно е да има известно ограничение на подвижността – при накланяне напред пациентът не може да достигне с изпънати ръце стъпалата си. Изразената кифоза не изчезва дори при опит максимално да се изправи гърбът.

  1. Ранен

Наблюдава се при пациенти на възраст между 15-20 години. Появяват се периодични или постоянни болки в долния гръден или поясния отдел на гръбнака. Може да се появи дискова херния. В отделни случаи може да възникне компресия на гръбначния мозък.

  1. Късен

Той засяга хора над 20-годишна възраст. Развива се остеохондроза, хернии, деформираща спондилоза, спондилоартроза и осифицираща лигаментация. Дистрофично увреждане на гръбнака често става причина за притискане на нервни коренчета, вследствие на което може да се наруши чувствителността и движенията на крайниците.

Причини за развитието на Болестта

Точната причина за появата на Болестта на Шоерман не е известна. Повечето специалисти смятат, че има генетична предразположеност към развитието на тази патология. Като рискови фактори за развитието на заболяването се разглеждат също бързия растеж по време на пубертета, травмите в периода на интензивен растеж, остеопороза на прешлените, прекалено развитие на костна тъкан в задната част на прешлените, некроза на затварящите пластини на прешлените и нарушено развитие на гръбните мускули. Предразполагащ фактор са също и неравномерните показатели на хормоналния баланс и на обмяната на вещества в периода на пубертета. Неправилното или прекомерното натотварване на гръбначния стълб също може да отключи заболяването.

Кога е нужна консултация с лекар?

Ако детето Ви има неправилна стойка, която не се коригира след известно време, задължително го заведете на лекар. За откриване на неврологични нарушения се провежда консултация с невролог. При подозиране на нарушена функция на органите на гръдния кош е необходима консултация с пулмолог и кардиолог. Дисковата херния е показание за консултация с неврохирург.

Водещ метод за инструментална диагностика е рентгенографията на гръбначен стълб. На рентгеновите снимки се вижда характерна картина: увеличен ъгъл на гръдната кифоза над 45 градуса, клиновидна деформация на три и повече гръдни прешлени и хернии. За потвърждаването на диагнозата на пациента може да се направи също Компютърна томограгия (КТ) или Магнитно-резонансна томография (МРТ) на гръбначен стълб за по-точна оценка на състоянието на костните структури и меките тъкани. Също така може да се проведе електромиография.

Лечение

Лечението обикновено е консервативно, при тежките деформации се провежда хирургична операция. Терапията е дълга, комплексна, включва лечебна гимнастика, масаж и физиотерапия. При това решаващо значение във възстановяването на нормалната стойка има специалната лечебна гимнастика. През първите 2-3 месеца упражненията трябва да се правят всеки ден, след това – през ден. При липса на регулярност при изпълнението на заниманията лечебният ефект от гимнастиката рязко отслабва.

Лечебната физкултура за премахване на кифозата и възстановяване на стойката включва 5 етапа: укрепване на мускулите на гръдния отдел на гръбнака, укрепване мускулите на задните части, отпускане мускулите на кръста и врата (при кифоза тези мускули са постоянно в състояние на повишен тонус), разтягане на гръдните мускули, дихателни упражнения. Заниманията с обикновена гимнастика също са полезни, но физическата активност трябва да е целенасочена, обмислена спрямо противопоказанията и възможните последици.

При това заболяване е противопоказно вдигането на тежести повече от 3 кг за жените и повече от 5 кг за мъжете. Не се препоръчва да се напомпват гръдните мускули, тъй като те започват да „притягат“ раменете напред. Не бива също тийнейджърите да се занимават със спортове, които силно натоварват гръбначния стълб или при които е нужно да се скача (баскетбол, волейбол и други), защото интензивното еднократно натоварване върху гръбнака може да провокира образуване на херния. При това заболяване, плуването може да бъде полезно, но при спазване на правилна техника (когато са задействани не само мускулите на гърдите, а и тези на гърба).

Ако заболяването е по-тежко изявено, лекарят може да предпише носене на корсет, който коригира положението на гръбначния стълб. Хирургична интервенция се налага в много редки случаи.

Рискове

В повечето случаи Болестта на Шоерман се развива безсимптомно и отшумява от само себе си. При ранно диагностициране шансовете за излекуване са по-големи. Ако обаче диагнозата закъснее, заобленият гръб ще остане за цял живот и в зряла възраст може да се появят болки в него.

Тежките случаи на гръбначно изкривяване могат да се превърнат в причина за възникването на неврологични усложнения, както и за нарушение във функциите на сърцето и белия дроб. В някои случаи възниква подостро или остро притискане на гръбначния мозък, което се съпровожда с парестезии, нарушения в чувствителността и движението на крайниците.

В нормално състояние телата на прешлените са с почти правоъгълна форма, задните и предните им части са приблизително еднакви по височина. При Болестта на Шоерман няколко гръдни прешлена са с по-малка височина в предната им част, придобиват клиновидна форма. Гърбът става кръгъл. Натоварването върху гръбначния стълб се преразпределя. Тъканта на междупрешленния диск „пресова“ затварящата пластина и излиза от тялото на горния или на долния прешлен. Образуват се хернии. Връзките, които държат прешлените, се удебеляват с цел компенсация, което още повече затруднява възстановяването и по-нататъшния нормален растеж на прешлените. Формата на гръдния кош се променя, което може да доведе до притискане на вътрешните органи.