Липса на Витамин Д – симптоми

Ролята на Витамин Д в човешкия организъм

Витамин Д е мастноразтворим витамин с изключително важно значение за нормалното функциониране на човешкия организъм. Наричан е също „слънчевият витамин“, защото тялото ни може да го произвежда само в кожата чрез слънчева светлина. Той допринася за нормалната функция на имунната система и защитава клетките на организма от оксидативен стрес. Съдейства за оптималната здравина и растеж на зъбите и костите и оказва благоприятно въздействие върху нервната система. Спомага за поддържане на нормални нива на калций и фосфор в кръвта, за нормалната функция на мускулите и играе роля в деленето на клетките. Има две основни форми на Витамин Д, Витамин Д3 (холекалциферол) и Витамин Д2 (ергокалциферол). Витамин Д3 (Холекалциферол) е най-важната физиологична форма на витамина в нашия организъм.

Витамин Д оказва ефект върху биологичните процеси, които регулират метаболизма на калций и фосфор, както и върху клетъчната пролиферация, диференциацията, апоптозата, имунната регулация, геномната стабилност и неврогенезата. Много хора дори не подозират, че организмът им страда от дефицит на този витамин. Като член на семейството на стероидните хормони, Витамин Д има класическа роля в регулирането на метаболизма на калций и некласическа роля при засягане на клетъчната пролиферация и диференциация. Физиологичната роля на витамин Д е да доставя на организма калций, както и да поддържа калциевия баланс. Той е необходим за изграждането и поддържането на здрави кости. Когато калциевият баланс е нормален, основната дейност на Витамин Д е насочена в червата. Той стимулира главно активния чревен транспортен калциев механизъм. По време на отрицателен калциев баланс, Витамин Д има доминиращ ефект върху костите. Ролята на витамина за поддържане на нордокалцемията има предимство пред скелетната цялост.

До какви рискове води дефицитът му в организма?

Нека първо разгледаме в кои случаи можем да говорим за дефицит на Витамин Д? Прието е, че има недостиг ако нивото на 25 (OH) D (познат също като общ Витамин Д) в циркулиращата кръв при човека е по-малко или равно на 20 ng / ml (50 nmol / L); има недостатъчност, ако е между 21 и 29 ng / ml и има достатъчност, ако нивото е равно или по-голямо от 30 ng / ml. Честотата на дефицит на 25 (OH) D е по-висока при жените, отколкото при мъжете и по-висока при възрастни хора, отколкото при младите. Ниска концентрация е често срещана също при кърмачета, деца и жени в менопауза. Пропорциите на дефицит и недостатъчност по света варират между 30% и 80%, като са засегнати дори и тийнейджъри. Eпидемиологичните проучвания показват, че дефицитът на витамина е тясно свързан с често срещани хронични заболявания, като костни метаболитни нарушения, тумори, сърдечно-съдови заболявания, диабет, невропсихиатрични разстройства и автоимунни заболявания. Проучванията показват, че нивата и активностите на Витамин Д са тясно свързани с появата и развитието на много хронични състояния като злокачествени заболявания, автоимунни заболявания, метаболитни нарушения и инфекциозни заболявани. Недостигът на витамина е силно разпространен в целия свят, включително и в България. Поради това е важно да се знае до какви последици върху здравето може да доведе липсата му. Витамин Д главно оказва въздействие върху следните органи и системи в човешкото тяло:

Костната система

Витамин Д е от ключово значение за костната система. Без него костите ни биха били  меки, тънки и крехки. Той е необходим за  предотвратяване на състояния като рахит при децата и остеомалация („размекване на костите“), остеопороза и фрактури при по-възрастните. Витамин Д стимулира нормалното развитие на скелета. Има пряк и косвен ефект върху развитието на костите и ремоделирането и е важен за предотвратяване на рахита в развиващия се скелет и остеопороза и фрактури в стареещия скелет. При мета анализ е установена положителна връзка доза-отговор между добавяне на Витамин Д и превенция на фрактури. Това благотворно действие на Витамин Д върху костите се дължи на способността му да осигурява адекватни нива на калций и фосфат.

Сърдечно-съдовата система

Според редица клинични изследвания ниските серумни нива на Витамин Д са тясно свързани с появата на сърдечно-съдови заболявания. Наред с високия холестерол, тютюнопушенето, затлъстяването, високото кръвно налягане и диабета, метаболитите на Витамин Д действат върху множество домени на сърдечно-съдовата функция, включително тези свързани с възпаления, тромбоза и пътищата на ренин-ангиотензин-алдостерон. Сърдечните миоцити и фибробласти експресират рецептори за Витамин Д и негови аналози, които потискат маркерите на сърдечната хипертрофия. Липсата на рецептори за Витамин Д води до повишено производство на ренин и последващо увеличение на ангиотензин II. Увеличаването на ренин-ангиотензин допринася за ускоряване на атеросклерозата. Витамин Д има влияние в ендотелните клетки, където стимулира производството на азотен оксид, предпазва от оксидативен стрес и предотвратява ендотелиалната апоптоза чрез различни геномни и не-геномни пътища. Витамин Д последователно потиска провъзпалителните цитокини и увеличава противовъзпалителните цитокини чрез рецепторите си. Освен това витаминът показва антикоагулантна активност чрез регулиране експресията на про-коагулантни и антифибрино литични фактори. Ниските нива на Витамин Д водят до активиране и освобождаване на провъзпалителни цитокини, което след това повишава риска от сърдечно-съдови заболявания чрез медииране на ендотелната дисфункция. Сериозният дефицит на Витамин Д при хората е свързан с кардиомиопатия. Големи епидемиологични проучвания показват, че дефицитът му е сигнал за риск от сърдечно-съдова болест. Механизмите вероятно включват елиминиране на рецептора на Витамин Д в макрофагите, което след това предизвиква инсулинова резистентност и мононуклеарни фагоцитни клетки на холестерол, като по този начин ускорява атеросклерозата. В редица големи епидемиологични проучвания е установено, че рискът от увеличаване на сърдечно-съдовите заболявания намалява при прием на Витамин Д.

Нервната система

Витамин Д оказва значима роля за нормалната работа на нервната система, както при бебета и деца, така и при възрастни. Той е необходим за правилното развитие и функциониране на мозъка. Счита се, че Витамин Д участва в процеса на синтез на невротрансмитери и поддържане на калциевия баланс. Някои проучвания са документирали, че Витамин Д може да защити нервните клетки чрез антиоксидантното си действие. Редица научни проучвания установяват, че дефицитът е свързан с повишен риск от депресия, болест на Алцхаймер, епилепсия и неврокогнитивен спад. Витамин Д3 може също да действа чрез увеличаване на нивата на серотонин в мозъка. Той има благоприятно влияние при пациенти с Алцхаймер. Това може да помогне за обясняването на връзката между спадане на неврокогнитивни състояния, деменция, депресия и болести на Алцхаймер при високо разпространение на дефицит на Витамин Д. Проучване при възрастни хора над 60 години, показва, че приемането на добавка с витамина спомага за подобряване на когнитивната функция.

Имунната система

Витамин Д има изключително важно значение за нормалната функция на имунната система. Той играе роля при регулиране на имунната функция, инхибиране на възпалителни реакции и автоимунни заболявания. Витаминът, комбиниран с неговия рецептор, играе важна роля в биологията на имунните клетки. Много имунни клетки в човешкото тяло, като моноцити, макрофаги, дендритни клетки, Т клетки и В клетки експресират рецептори за Витамин Д3. Нормалните нива на Витамин Д стимулират вродения имунен отговор. Витамин Д, като цяло оказва инхибиращо действие върху адаптивната имунна система. Връзката между туберкулозата с дефицита на Витамин Д е добре известна. Все още обаче липсват адекватни рандомизирани данни от клинични проучвания по темата.

До какви заболявания води недостигът на Витамин Д?

Липсата му в организма в никакъв случай не бива да бъде подценявана, защото е научно доказано, че тя може да доведе до развитието на някои сериозни здравословни заболявания, като:

Диабет тип 2

По-малко известен факт е, че недостигът на Витамин Д може да бъде свързан с развитието на диабет тип 2 и на инсулинова резистентност. Както и с функцията на островните бета клетки, телесните мазнини и нивата на BMI. Според научните изследвания хората с дефицит имат по-висока инсулинова резистентност и риск от диабет тип 2. Витамин Д3 може да се комбинира с рецептора на Витамин Д3 върху островните Р-клетки, повишавайки инсулиновата чувствителност, инхибирайки възпалителните фактори, облекчавайки процеса на хронично възпаление на панкреаса, за да подобри функцията на островните β клетки. Допълнителният прием на Витамин Д може да подобри функцията на островните бета клетки и глюкозния толеранс. Дефицитът му не само потиска инсулиновата секреция чрез отслабване на функцията на островните бета клетки, но също така повишава кръвната захар чрез подобряването на функцията на алеловите клетки. Нивото на Витамин Д обикновено е по-ниско при хората с наднормено тегло, които са по-склонни да развият захарен диабет и метаболитен синдром.

Рак на дебелото черво и рак на гърдата

Международни изследвания с животни сочат, че Витамин Д може да предотврати развитието на рак или да забави прогресията/метастазите. Счита се, че Витамин Д, особено когато се приема с калций, може да спомогне за превенцията и лечението на някои видове рак, като рак на дебелото черво и рак на гърдата, но липсват достатъчно данни от клинични проучвания. Проспективни и ретроспективни епидемиологични проучвания показват, че ниво под 20 ng / ml е свързано с 30 до 50% повишен риск от рак на дебелото черво, на простатата и рак на гърдата, както и от повишена смъртност от тези заболявания. Едно скорошно проучване установява, че при пациенти с чернодробна фиброза, цироза и рак на черния дроб, нивото на Витамин Д постепенно намалява.

Псориазис

При псориазисът има нарушение с хиперпролиферация и намалена или анормална диференциация, предизвикана от анормален имунологичен компонент. Положителните резултати при използване на Витамин Д вероятно се дължат на способността му да инхибира пролиферацията, да стимулира диференциацията и да потиска имунната активност, свързана със заболяването псориазис. Витаминът успешно допълва лечението и при немеланомен рак на кожата, който също представлява състояние на повишена пролиферация и намалена диференциация на кератиноцитите.

Множествена склероза

Има някои доказателства, че по-ниските нива на витамин Д са свързани с по-високи проценти на рецидив при Множествена склероза (МС) и по-бърза прогресия. Хора с по-високи нива на Витамин Д (над 50 nmol / l) са по-малко склонни да имат рецидиви или нови лезии с ЯМР след пет години. Дългосрочният прием на Витамин Д намалява риска от Множествена склероза. Проучване през 2015 г. установява, че високата доза Витамин Д може да повлияе на имунната система. Приемането на 10 400 международни единици (IU) от витамина всеки ден в продължение на шест месеца намалява броя на някои имунни клетки, за които е известно, че причиняват МС.

Как да си набавим необходимата доза Витамин Д?

Организмът ни може да си набави около 10% Витамин Д чрез храната и около 90% чрез слънчевата светлина. За да набавим витамина чрез храната е необходимо да консумираме по-мазни риби (като сьомга, пъстърва, скумрия, риба тон), черен дроб, мляко, сирена, яйца и ядки. Тук трябва да отбележим, че с храната си доставяме главно Витамин Д2 или ергокалциферол. Другият начин тялото ни да си достави Витамин Д е чрез излагане на слънце за 20-25 минути, но без използване на  слънцезащитни продукти. Ултравиолетовите слънчеви лъчи стимулират организма да произвежда Витамин Д (Витамин Д3 или холекалциферол от 7-дехидрохолестерол), но този вариант крие риск от рак на кожата. По-безопасен, лесен и удобен начин за ежедневно набавяне на контролирана доза от витамина е чрез прием на хранителни добавки. Приемът на Витамин Д3 под формата на хранителна добавка все по-често се назначава от лекарите, особено през есенно-зимните месеци, когато набавянето му по естествен път чрез слънчевите лъчи значително спада. Кой има по-голяма нужда от витамина? Ежедневните нужди от Витамин Д са по-големи на по-високи географски ширини, през зимата, при възрастни хора или такива с по-тъмна кожа (пигментът на кожата намалява светлината и процесът е по-малко ефективен с възрастта).

Каква е препоръчителната дневна доза за прием на Витамин Д?

Препоръчителното дневно количество Витамин Д е 400 международни единици (IU) за деца до 12 месеца, 600 IU за възраст от 1 до 70 години и 800 IU за хора над 70 години. Този витамин има противовъзпалително, антиапоптотично, антитуморно и антифиброзно действие. Скорошно международно проучване установи, че Витамин Д има по-широки физиологични функции. Понастоящем биологичните му свойства са разделени в две направления. Първото е свързано с метаболизма на калций и фосфор, което е считано за основното (класическото, традиционното) му действие. Второто (алтернативното) му действие главно засяга имунната функция, възпалението, антиоксидацията, антифиброзата и инхибиторните му свойства върху много видове злокачествени заболявания. Трябва да се има предвид, че клиничното приложение на Витамин Д непрекъснато се разширява.