Хеликобактер пилори – лечение, симптоми и изследване

Какво е Хеликобактер пилори?

Хеликобатер пилори (Helicobacter pylori) е грам-негативна бактерия, която може да инфектира лигавицата на стомаха. „Helico“ идва от латинската дума за „спирала“, каквато е формата на самата бактерия, а „pylori“ – от анатомична част на стомаха. Бактерията е приспособена да живее във враждебните условия на стомаха – висока киселинност, тъй като притежава ензими, които намаляват киселинността, а благодарение на спираловидната си форма, може да преминава лесно слузната бариера на стомашния епител, правейки я трудна за улавяне от клетките на имунната система. Бактерията Хеликобатер пилори в никакъв случай не бива да бъде подценявана, защото тя е считана за главен виновник за развитието на гастрит, язва и дори рак на стомаха.

Как се предава инфекцията?

Обикновено предаването се осъществява от човек на човек при близък контакт – най-често от членовете на семейството. Бактерията се намира в слюнката, зъбната плака и изпражненията. Инфекцията се предава с целувка, използване на общи прибори за хранене или четки за зъби и т.н. Може да бъде предадена също чрез контакт с фецес, затова е важно старателното измиване на ръце след посещение на тоалетна. В редки случаи е възможно инфектиране и от заразена вода или храна. Малките деца са с по-голям риск от заразяване, тъй като често не спазват правилата за лична хигиена.

Какви са симптомите?

Лекарите наричат Хеликобатер пилори „коварна бактерия“, защото в голям процент от случаите хората, които са инфектирани с нея нямат никакви симптоми и съответно не взимат мерки навреме. Затова е важно да сме внимателни и да наблюдаваме организма си за необичайни промени и симптоми, които могат да бъдат свързани с появата й. При някои хора бактерията може да увреди лигавичния слой на стомаха и да причини язви.

Най-честите симптоми при Хеликобактер пилори са:

• болка в корема;
• парене зад гръдната кост;
• подуване на корема;
• необяснима загуба на тегло;
• гадене;
• повръщане;
• оригване;
• намален апетит.

При инфектираните с Хеликобактер пилори рискът от развитие на рак на стомаха се повишава. Туморът на храносмилателния тракт обикновено се проявява със следните симптоми:

• намален апетит;
• необяснима загуба на тегло;
• гадене;
• чувство за ситост след оскъден прием на храна;
• стомашен дискомфорт или подуване на корема;
• стомашна болка;
• умора или слабост;
• болка или присядане при преглъщане;
• анемия;
• кръв в изпражненията;
• черни изпражнения.

Как се установява носителството на Хеликобактер пилори?

При наличие на някои от тези симптоми е препоръчително да посетите гастроентеролог, който ще ви назначи изследване за носителство на бактерията. Съществуват няколко вида изследвания (инвазивни и неинвазивни), които доказват / отхвърлят носителството на тази бактерия.

Сред неинвазивните изследвания, които са предпочитани от пациентите са:

• Фекална проба: малко количество фецес се отделя в специален стерилен контейнер и се изследва за Хеликобактер пилори антиген. Контейнерът може да бъде закупен от всяка аптека. При невъзможност за експресно изследване е желателно пробата да се съхранява в хладилник до 1 ден при температура от 2 до 6 градуса.
• Кръвен тест: взема се венозна кръв и се изследва за антитела срещу Хеликобактер пилори. Трябва да се има предвид, че това изследване има по-неинформативен характер;
• Уреатен дихателен тест (UBT): приемат се таблетка или течност, съдържаща урея (специално белязан изотоп на въглерод) и след 10-20 минути се дава дихателна проба, като се следи за нивата на издишания въглероден диоксид, който е маркер за инфекция с Хеликобактер пилори.

Тези изследвания са по-малко инвазивни, но резултатите, които дават не могат да се сравняват като точност с по-инвазивните методи като фиброгастроскопия. Гастроскопията е най-сигурният начин за изследване на носителството на Хеликобактер пилори при пациенти с изявени симптоми. Тя се извършва с апарат, наречен гастроскоп, чрез който се влиза през устата и се оглеждат последователно всички органи на храносмителната система – хранопровод, стомах, дванадесетопръстник. При прегледа е възможно да се вземе малко парче стомашна тъкан – биопсия, и пряко да се изследва за носителство на Хеликобактер пилори. Други предимства на този вид инвазивна диагностика е, че е сравнително безопасна, прави се под упойка и дава възможност на лекаря да открие друга патология, която би пропуснал само с извършване на неинвазивна диагностика.

До какви усложнения може да доведе инфекцията?

Както по-горе споменахме, Хеликобактер пилори е инфекция, може да доведе до гастрит, язва и да причини много по-сериозни здравословни проблеми и заболявания. Пример за това са:

• кървене, което може да се получи, когато налична язва обхване кръвоносен съд;
• обструкция, която може да се дължи на тумор, който да пречи на физиологичния път на храната през стомаха;
• перфорация, дължаща се на нарушаването на целостта на стомашната стена от язва;
• перитонит, който е следствие най-често на перфорирала язва.
• стомашен аденокарцином – вид рак на стомаха, който е доказано, че може да се развие при пациенти инфектирани с Хеликобактер пилори, като рискът е по-голям за пушачите.

Как се лекува?

Хеликобактер пилори е устойчива и упорита бактерия и изисква специално лечение. В никакъв случай не бива да бъде подценявана, защото тя е главен виновник за развитието на язва, гастрит и дори рак на стомаха. Лечението на Хеликобактер пилори може да намали риска от аденокарцином, както и да лекува причинените от Хеликобактер пилори язви. Обикновено то включва няколко медикамента от различни класове – антибиотик, инхибитор на протонната помпа (лекарство, което намалява киселинността на стомаха) за период от 14 дни. Използват се различни комбинации от медикаменти – тройна, четворна, в зависимост от преценката на лекуващия Ви лекар и наличните гайдлайни. Предлагат се и хранителни добавки, които допълнително подпомагат лечението на инфекцията и намаляват риска от повторната й поява. След приключване на лечението е нужно да се направи повторен тест – най-често фекален антигенен, за да с потвърди, че терапията е била ефективна. В някои случаи е нужно преминаването на втора линия терапия, ако премахването на бактерията не е било успешно.