Хистаминова непоносимост – какво представлява и на какво се дължи

Преди да разгледаме какво представлява всъщност Хистаминовата непоносимост, нека да разгледаме първо какво е Хистаминът.

Какво е Хистаминът?

Хистаминът е биологично активно вещество, което се произвежда от човешкия организъм, но се съдържа и в много храни от растителен и животински произход. Тази субстанция принадлежи към групата на биогенните амини. Участва в редица процеси, например в процеса на храносмилане, в алергичните реакции, в предаването на сигнали към мозъка. Синтезиран от тялото, Хистаминът се натрупва в мастоцитите и се освобождава при алергични реакции. Затова се счита за един от главните медиатори в алергичните и псевдо-алергичните процеси. Разгражда се в червата с помощта на два основни ензима – диаминоксидаза (DAO) и хистамин-Н-метилтрансфераза (HNMT). Диаминоксидазата разгражда приетия с храната хистамин, докато хистамин-Н-метилтрансферазата спомага за разграждането на хистамина в клетките.

Какво е Хистаминовата непоносимост?

Хистаминовата непоносимост е състояние, при което в организма се натрупва хистамин поради невъзможност за разграждането му. То се среща рядко и често се бърка с други състояния, като хранителна алергия или стомашно-чревни заболявания. Характеризира се с хистаминови нива, надвишаващи възможностите на организма да толерира хистамин. Често се причинява от недостиг на хистамин-разграждащия ензим DAO. Липсата на този ензим може да се дължи на наследствена (генетична) или вторична причина. Понякога Хистаминовата непоносимост може да се прояви дори при нормална активност на диаминоксидазата – тогава тялото е обременено с толкова голямо количество хистамин, че дори функциониращият ензим не може адекватно да го метаболизира.

Какви са причините за нейната поява?

За развитието на Хистаминовата непоносимост допринасят следните фактори:

• Начин на хранене

Повишеният прием на храни, съдържащи хистамин е първата предпоставка за появата на Хистаминовата непоносимост. Има храни с високо съдържание на хистамин, които могат да предизвикат възпалителни реакции и други негативни симптоми. Пример за такива, богати на хистамин храни са: алкохолът (червено вино), ферментирали храни, млечните продукти (особено сирената, като гауда, ементал и пармезан), сушените плодове, спанакът, пушените меса, мидите, зеленият чай и други. Желателно е приемът на тези храни да бъде намален.

• Недостиг на ензима диаминоксидаза (DAO)

Диаминоксидазата разгражда свободния хистамин независимо дали той е с ендогенен (произведен в организма) или с екзогенен (от храната) произход. Така хистаминът се метаболизира до крайни продукти, които се отделят чрез бъбреците. Ако активността на ензима е намалена, то хистаминът ще се натрупа и постепенно ще премине в кръвта.

Нивото на диаминоксидазата (DAO) може да бъде понижено в резултат от различни фактори, сред които: прием на някои медикаменти – антибиотици, антидепресанти, диуретици, мускулни релаксанти, аналгетици, нестероидни противовъзпалителни средства; наличие на гастроинтестинални заболявания, например болест на Крон, улцерозен колит; прием на храни, които блокират диаминоксидазата – черен чай, зелен чай, енергийни напитки; прием на храни, които стимулират освобождаването на хистамин – алкохол, банани, бобови храни, шоколад, цитрусови плодове, ядки.

Хистаминова непоносимост може да се развие и при нормално функциониращ ензим. В тези случаи се наблюдава увеличено ниво на хистамин в кръвта, дължащо се на екзогенни причини (прием с храната) или ендогенно образуван хистамин (при алергични реакции и активация на мастоцити).

• Недостиг на ензима хистамин-Н-метилтрансфераза (HNMT)
• Бактериален свръхрастеж

Много видове бактерии могат да продуцират хистамин. При свръхрастеж на тези бактерии в червата се получава свръхпродукция на хистамин. Нормалните нива на диаминооксидазата не могат да разградят повишените нива на хистамин в червата и той попада в кръвообращението като предизвиква симптоми.

Какви са основните симптоми при Хистаминова непоносимост?

Симптомите на Хистаминовата непоносимост са разнообразни. Основните са:

• Хронично главоболие
• Световъртеж и замаяност
• Задух и затруднено дишане
• Сърцебиене
• Подут корем и метеоризъм
• Гадене и повръщане
• Диария
• Обрив, сърбеж и зачервяване по кожата
• Зачервяване и сълзене на очите

Може да се наблюдават и епизоди на уртикария, екзема, ринит, астма и хипертония.

Как се поставя диагнозата?

Хистаминовата непоносимост може да бъде диагностицирана с точност единствено чрез лабораторни тестове, определящи активността на ензима диаминоксидаза. Той непрекъснато се отделя в кръвта и затова лесно може да се изследва. Неговата активност в серума корелира със способността на организма да разгражда хистамин, затова представлява сигурен маркер за диагностицирането на Хистаминовата непоносимост. Тестват се едновременно активността на диаминоксидазата и стойността на хистамина в кръвта. Както недостигът на DAO, така и увеличените нива на хистамин могат да бъдат диагностицирани чрез лабораторни тестове.

Освен това може да бъде направен и генетичен тест, който да разграничи първичната от вторичната ензимна недостатъчност. При първичната DAO недостатъчност, малки генетични промени в гена на ензима водят до неговата намалена активност. Тези промени могат да се открият чрез генетичните тестове. Вторичната DAO недостатъчност често се дължи на различни възпалителни чревни заболявания, тъй като над 90% от ензима се продуцира от чревния епител. Други фактори, влияещи на чревния епител, са алкохолът и някои лекарства, които също могат да доведат до временна намалена активност на ензима.

Има и още един метод, чрез който може да се установи дали пациентът има Хистаминова непоносимост. Този метод включва спазване на диета без хистамин за 2 до 4 седмици, след което постепенно се включва консумацията на храни, богати на хистамин и се следи за появата на симптоми.

Ако се установи, че намалената активност на ензима е вторична, трябва да се открие причината, тъй като в много от случаите състоянието е обратимо. Тук не се налагат хранителни ограничения, но трябва да се лекуват истинските причинители (възпалителни чревни заболявания, недостиг на Мед и други хранителни вещества).

Какво представлява лечението?

За облекчаване на симптомите на Хистаминовата непоносимост основното е спазването на строга диета, изключваща храни и напитки, съдържащи хистамин.

За нормалната активност на ензима диаминоксидазата на организма са му нужни определени витамини и минерали, като Витамин В6, Витамин В1, Витамин С, Мед, Цинк и Калций. Поради тази причина е препоръчително хората с установена Хистаминова непоносимост да консумират повече храни, съдържащи тези витамини и минерали или да си ги набавят под формата на хранителни добавки.

За облекчаване на симптомите на Хистаминова непоносимост може да се приемат антихистаминови медикаменти, както и да се избягва приема на лекарства, понижаващи активността на диаминоксидазата. Лекарствата, които могат да нарушат активността на диаминоксидазата, са теофилинът, някои антибиотици и антидепресанти, диуретиците, аспиринът, Verapamil и други.

В повечето случаи промяната в диетата, както и приемането на антихистамини или ензимни добавки може да помогне за справянето с Хистаминовата непоносимост в рамките на няколко седмици.