Конюнктивит – лечение и симптоми

Конюнктивит – същност на заболяването

Конюнктивитът е възпалително заболяване на конюнктивата (очната лигавица). Очната лигавица представлява прозрачна мукозна обвивка, която покрива предната част на склерата и вътрешната повърхност на клепачите. При Конюнктивит тя е раздразнена, изпълва се с разширени кръвоносни съдове, от което окото се зачервява. Това е едно от най-често срещаните очни заболявания, чийто причинители могат да бъдат много и различни. Тези причинители определят и отделните видове / типове Конюнктивити. Характерното за това заболяване е, че може да засегне всички възрастови групи – включително и новородените.

Симптоми на Конюнктивит

Най-характерните симптоми за всички разновидности на това заболяване са:

• Зачервяване, парене и сърбеж на клепача
• Зачервяване на конюнктивата
• Оток на лигавицата
• Сълзене
• Отделяне на гнойни секрети от конюнктивата
• Фоточувствителност на очите
• Усещане за режеща болка в окото
• Усещане за чуждо тяло под клепача
• Намалена зрителна острота

Видове Конюнктивит

Според причините на възникване, Конюнктивитите могат да бъдат следните три разновидности:

• Вирусен Конюнктивит – може да засегне само едното око или и двете едновременно. В този случай болният страда от силната светлина; той е силно заразен – тази форма се разпространява много бързо, засяга напълно здрави хора и трудно се лекува. Терапиите тук са насочени към това да не се стигне до усложнения. Възможните причинители са вирусите Херпес симплекс (Херпес симплекс вирус тип I / HSV-1), Аденовируси, Варицела Зостер, Рубеола, Вирусът Епшайн-бар.
• Бактериален Конюнктивит – окото сълзи или в ъгълчетата му се отделят гнойни секрети. Както и при вирусната форма, този вид поразява или едното око, или и двете едновременно и е заразен. Стафилококите, стрептококите и пневмококите са едни от най-честите причинители на Бактериален Конюнктивит при деца и възрастни. По-конкретно това са бактериите Strep. aureus, Strep. viridans, Staph. epidermidis, Strep. haemolyticus, Strep. pneumoniae, Pseudomonas aeroginosa, H.influenzae, Klebsiella, E. colli, Gonococcus.
• Алергичен Конюнктивит – резултат е от свръхреакция на имунната система, вследствие на попаднал алерген в окото. Алергени могат да бъдат: домашен прах, полени, животински косми, грим или козметични препарати за премахване на грим и др. Той може да засегне двете очи, но не е заразен и е лесен за овладяване.

Според друга теория, спрямо причинителя, Конюнктивитите са два типа:

• Неинфекциозни – това са тези, които са резултат от механично дразнене – попадане на чуждо тяло в окото дразни силно инервираната конюнктива и предизвиква нейното възпаление. Прах, дим или пясък, както и сухият въздух и UV-лъчите също дразнят тази прозрачна обвивка. Работата, свързана с дълго стоене пред компютъра, води до появата на т.нар. „сухо око“. То стана често срещано в наши дни, поради развитието на технологиите. Очите са сухи, раздразнени, подобно на попаднало в окото чуждо тяло и предизвикват мигателен хиперрефлекс. Ако не се вземат мерки на време се получава възпаление на конюнктивата.

Според тази теория Алергичният тип спада към неинфекциозните Конюнктивити. Той е резултат от свръхреакция на имунната система, вследствие на попаднал алерген в окото. Алергени могат да бъдат: домашен прах, полени, животински косми, грим или козметични продукти за премахване на грим и др.

• Инфекциозни – към тях спадат бактериалните и вирусните Конюнктивити. От бактериален характер е Конюнктивитът при новородените. По време на раждането, ако майката има неустановена и неизлекувана хламидиална или гонококова инфекция, бебето лесно се заразява от родовия канал.

Според начина на протичане конюнктивитът може да е главно:

• Остър Конюнктивит – обикновено се развива като епидемично заболяване.
• Хроничен Конюнктивит

Поставяне на диагноза

Диагнозата обикновено бива поставяна от офталмолог, след проведен обстоен очен преглед. За да се определи кой е първопричинителят, трябва да се разпита пациентът за условията на живот и работа, за други заболявания, които той наскоро е прекарал или в момента има. Заразните форми много често се проявяват в детски колективи – детски градини, училища. След физикалния преглед и снемането на анамнеза обикновено се анализират проби от очен секрет, за да се определи видът на патогена причинител и да се избере адекватен медикамент.

Лечение

Най-ефективният метод за лечение на Конюнктивит е прилагането на медикаментозно лечение. Целта му е да се игнорира причинителят на заболяването и да се облекчи симптоматиката. Медикаментозната терапия обикновено е съставена от няколко типа лекарства. Част от тях въздействат върху патогена причинител, друга премахва неприятните симптоми или отслабва силата им. В зависимост от етиологията и интензивността на възпалението се назначават антибиотици, имуномодулатори, абсорбенти, антихистаминови и противовъзпалителни средства.

Употребата на хомеопатични средства или природни продукти се допуска, но като допълнително лечение, в подкрепа на медикаментозното. Сред най-често прилаганите медикаменти под различна форма са ципрофлоксацин, офталмоферон, сулфацетамид, тетрациклин, ацикловир, левомицетин, тобрекс.

Първа помощ и природни лекове

При леките форми на Конюнктивит опасно е не самото заболяване, а лекотата, с която се разпространява. Препоръчват се строги хигиенни правила (използване на индивидуални кърпи за лице и за ръце), които трябва да ограничат риска от заразяване на другото око или на останали членове от семейството. Не бива също така да пипаме окото и лицето си с ръка, да притискаме и почесваме областта, защото така рискуваме да пренесем заразата и върху здравото око. Желателно е лицето/очите да се мият с преварена вода. Водата от чешмата може да усили възпалението заради наличие на дезинфектанти.

Препоръчително е да се правят очни промивки със стерилни памучни тампони, потопени в запарка от лайка. За всяко око се използва отделен тампон, за да не се пренесе инфекцията. За промивки на очите могат да се използват узрели и изсушени шипки. За целта е нужно да смелите една шепа шипки. След това две чаени лъжички от получения прах от шипки се пуска в чаша вода и се кипва, веднага след това се сваля от котлона. Когато отварата изстине се прецежда и се използва за промивки. Процедурата се прави 4 пъти дневно.