Какво е Mигрена?
Терминът „Мигрена“ произлиза от френската дума “La migraine” и означава „Главоболие“. Мигрената е най-разпространеният вид главоболие. Тя е най-честата причина за инвалидизиращо, силно главоболие. Доскоро Мигрената се смяташе за нелечима, но през последните години се постигна пробив в изясняването на причините, които я пораждат, и тяхното лечение. Съвременното разбиране за Мигрената е, че тя се се дължи на комбинация от фактори, включващи притиснати/ увредени периферни нерви около главата или във врата, чувствителност на централната нервна система, метаболитна нестабилност и др. Пристъпите на мигрена са умерени, до тежки по интензитет.
Видове Мигрена
Най-общо Мигрената се дели на два вида:
- Мигрена с аура – среща се в 25% от случаите
Аурата е вълна от сензорни нарушения (зрителни, слухови и други), които се появяват непосредствено преди главоболието и траят до половин час. Пациентите с аура като цяло са малко по-чувствителни към някои дразнители, например към алкохол. В редки случаи аурата може се появи и самостоятелно, без да е последвана от главоболие.
- Мигрена без аура – среща се в 75% от случаите
Симптоми при Мигрена
Обичайно това състояние протича с някой или съвкупност от следните симптоми:
- Поява на размазано петно, звезди и зигзагообразни линии в зрителното поле
- Тупкащи, пулсиращи и пробождащи болки в главата
- Болката често се локализира в едната половина на главата – лявата или дясната – по-рядко е двустранна.
- Болка в областта на слепоочието, челото, врата
- Чувствителност към светлина, шум и/или миризми
- Гадене и повръщане – това е един от най-разпространените симптоми при Мигрена и се влошава при движение, което често води до инвалидизиране на пациента. В много отношения Мигрените са доста сходни със състоянията на махмурлук.
Обикновено симптомите отзвучават в рамките на час, но понякога могат да продължат и с дни.
Защо се появява?
Скорошни американски изследвания показват, че Мигрената се дължи на комбинация от чувствителност на централната нервна система и притиснат/раздразнен периферен нерв около главата. Тези нерви (тригеминални и окципитални) осигуряват чувствителността на кожата на лицето и скалпа. При страдащите от Мигрена обикновено някой от тези нерви е притиснат, което води до нарушено локално кръвоснабдяване и увреждане на нерва. Например аурикулотемпоралният нерв в областта на слепоочието може да се окаже раздразнен от пулсирането на минаващата над него темпорална артерия. Това води до каскада от биохимични събития с участието на централната нервна система и в крайна сметка до мигренен пристъп. Пациентите с Мигрена често имат и по-неустойчива централна нервна система, с по-нестабилни нива на невротрансмитери и хормони, което улеснява развитието на пристъпа. Установено е, че аномалия в производството на хормона мелатонин също отключва Мигрената.
Макар и изключително рядко, срещат се семейства, които страдат от Мигрена в резултат на единична генетична мутация в един от четирите гена, за които се знае, че могат да доведат до т. нар. Фамилна хемиплегична мигрена. За съжаление, все още няма генетични тестове за мнозинството от пациентите. Диагнозата е клинична, тоест, поставя се от опитен лекар, тъй като не може да бъде установена със сканиране или кръвен тест.
Рискови фактори
Мигрената често се отключва от външни фактори, свързани с начина на живот, като стрес, нарушен сън, неправилно хранене, обезводняване, глад, злоупотреба с алкохол или обезболяващи средства, климатични промени и болезнена менструация. Счита се, че те влияят на стабилността на централната нервна система или водят до натиск/дразнене на чувствителни периферни нерви.
Прекомерният прием на алкохол води до резки промени в нивото на невротрансмитера серотонин в мозъка, което се отразява на способността му да потиска болковите сигнали, идващи от периферната нервна система.
Научно доказано е, че стресът също се отразява отрицателно на невротрансмитерните нива.
Приемът на определени храни и напитки (кофеин, шоколад, ядки, колбаси, мазни храни) също може да бъде провокатор за мигренен пристъп. Кофеинът води до свиване на кръвоносните съдове, но когато ефектът му отмине, обикновено на следващия ден, свитите кръвоносни съдове се разширяват повече от нормалното и дразнят съседните до тях нерви. Това може да провокира мигренен пристъп. Освен това кофеинът се отразява на качеството на съня, което пречи на възстановяването на мозъка и тъканите на тялото. Така на следващия ден те са по-неустойчиви на дразнители. Обикновено главоболието се отключва от натрупването на няколко фактора – например следкофеинов ефект, плюс стрес.
Рисков фактор за появата на Мигрената може да бъде и полът. Доказано е, че Мигрената спохожда около три пъти по-често жените, отколкото мъжете, и засяга около 10% от възрастното население. Тя често се среща по семейна линия и може да започне още в началното училище, но най-често настъпва в началото на зрелостта. Пристъпите често отшумяват с възрастта, но могат да се появят по всяко време. Мигрената обичайно е причината за повтарящи се, тежки главоболия и за хроничното ежедневно главоболие.
Диагностициране
Диагностицирането на Мигрената не се случва лесно. Болката може да се усети в лицето и Mигрената да се сбърка със синусово главоболие. В други случаи боли вратът и това подвежда за артрит, шипове или мускулен спазъм. Диагностицирането се усложнява и от това, че главоболието може да е придружено от симптоми, подобни на синусовите, например сълзене на очите, запушване на носа и усещане за налягане в лицето. Повечето пациенти, които мислят, че страдат от синусово главоболие, всъщност имат Мигрена.
При до 25% от пациентите с Мигрена болката може да се предшества от аура – временен неврологичен синдром, който постепенно се усилва и обикновено изчезва с началото на болката. Най-често мигренозната аура се изразява в зрителни разстройства (примигващи светлини, зигзагообразни линии, бели петна). Но много хора усещат също изтръпналост, объркване, проблеми с говора, световъртеж (замайване) и други неврологични симптоми, подобни на тези при удар.
Лечение
Погрешно се смята, че Мигрената е нелечима. Всъщност след установяване на основните причини, които я предизвикват и поддържат в даден пациент, и прилагане на подходящо лечение, тя може да бъде значително облекчена като честота и сила на пристъпите, или напълно излекувана.
Тежките и чести Мигрени, придружени и с неврологични симптоми, е най-добре да се лекуват с превантивни медикаменти или хирургично, в комбинация с промени в начина на живот, след като се установят главните отключващи фактори (притиснат периферен нерв, аномалии в метаболизма, чувствителност към определени храни и др.). По-леките случаи се повлияват много добре при промяна в начина на хранене, подобряване на качеството на съня, кинезитерапия и др. В случаите на притиснат периферен нерв може да се направи и оперативна декомпресия на нерва или нервна блокада.
Отделният пристъп на главоболие е най-добре да се атакува още в самото му начало с някой от следните видове обезболяващи медикаменти: триптани, нестероидни противовъзпалителни средства и антиеметици (против гадене). Сред тези лекарства триптаните са най-новият клас. Те се смятат за най-ефикасни и с най-малко странични ефекти. За разлика от другите обезболяващи, те действат много по-специфично – само на рецепторите, участващи в процеса на Мигрената – 5-HT1B, 5-HT1D, и 5-HT1F. Не се препоръчва употребата на аналгетици повече от няколко пъти в месеца, особено на такива съдържащи кофеин, като беналгин, седалгин нео, кофергамин и др., тъй като те водят до хронифициране на главоболието – така нареченото медикаментозно главоболие.
Повечето Мигрени обичайно продължават от няколко часа до два дни и се повлияват добре от специфични лечения. Но при някои пациенти Мигрената е особено тежка и дълготрайна и дори може да стане хронична, като продължава седмици или дори години наред.
Усложнения
При съмнение за Мигрена, вземете мерки своевременно, защото може да се стигне до по-сериозни усложнения. Ако не се лекуват правилно, или се оставят без лечение, периодичните Мигрени могат да се трансформират в хронично ежедневно главоболие с постоянни тлеещи симптоми, които периодично изригват в пълна Мигрена. Това състояние се лекува много по-трудно. Освен това Мигрените са свързани с повишен риск от инсулт, образуване на белези по мозъка, видни при ядрено-магнитен резонанс, до порок на сърцето (пролапс на митралната клапа) и други състояния.