Полезно

Мононуклеоза симптоми и лечение на Инфекциозна Мононуклеоза

Същност и причини за заболяването

Инфекциозната мононуклеоза, както подсказва името й, представлява инфекциозно заболяване, което се причинява от вируса на Ебщайн-Бар (EBV) – ДНК-вирус от групата на херпесните вируси. Заразяването става при контакт с болни от Инфекциозна мононуклеоза. Вирусът се отделя предимно в слюнката. Поради тази причина болестта е наричана още „Болест на целувката“. При заразяване EBV попада първо в лигавицата на орофаринкса, където се реплицира (намножава) и заразява В лимфоцитите. Заразените В клетки разпространяват инфекцията до други В-лимфоцити, черния дроб, слезката и периферните лимфни възли. За справяне с болестта важна роля изпълнява клетъчният имунитет, реализиран от Т-лимфоцитите. Бързият и ефикасен Т-клетъчен отговор овладява първичната EBV инфекция и поддържа доживотната супресия на вируса. В редки случаи вирусът може да бъде предаден чрез кръвопреливане, органна трансплантация или семенна течност.

Какви са симптомите?

За съжаление при това заболяване симптомите могат да бъдат различни при деца и възрастни. При децата Инфекциозната мононуклеоза често протича безсимптомно, а при тийнейджърите и младите хора типичните симптоми са висока температура, треска, обща отпадналост, ангина и болки в гърлото, уголемени лимфни възли, уголемяване на черния дроб и слезката. Най-често симптомите при Инфекциозна мононуклеоза са:

  • отпадналост и умора;
  • ангина, бели налепи и болки в гърлото;
  • кашлица;
  • липса на апетит, гадене, повръщане;
  • повишена температура;
  • тежест в ляво/дясно подребрие (вирусът атакува черния дроб и слезката и може да доведе до уголемяване на тези органи);
  • уголемени лимфни възли – шийни, в подмишничните ямки, ингвинално;
  • дребен макулопапулозен обрив, ако болният е лекуван с антибиотици, съдържащи ампицили и амоксицилин по повод на ангина.

Кога е нужна специализирана лекарска помощ?

Случаите, в които задължително трябва да се консултирате с медицински специалист са:

  • при наличие на някои от симптомите продължителен период от време;
  • при тонзилит/ангина, който не се повлиява от назначено антибиотично лечение;
  • при уголемени лимфни възли в съчетание с болки в гърлото;
  • температура;
  • продължителна отпадналост;
  • тежест в ляво/дясно подребрие;
  • поява на обрив след лечение с ампицилин/амоксицилин по повод на ангина.

Кога се налага да се направят лабораторни изследвания?

Прегледът невинаги е достатъчен за поставяне на диагноза Мононуклеоза. При съмнения лекарят назначава кръвни изследвания. Това са т.нар. Изследвания за Инфекциозна мононуклеоза и Ебщайн-Бар (Epstein Barr Virus), които може да си направите във всяка по-голяма лаборатория в страната. Лабораторните отклонения включват:

  • увеличен или нисък брой на левкоцитите и откриване на характерните за EBV инфекция „атипични” лимфоцити (Т-лимфоцити) в кръвта;
  • повишени стойности на чернодробните ензими (AST, ALT, ALP, GGT), понякога и на билирубин, при засягане на черния дроб;
  • повишен С-реактивен протеин.

При серологично изследване се установяват хетерофилни антитела (аглутинират клетки на други видове – напр. конски еритроцити), антитела срещу антигени на вируса и други.

Лечение на заболяването

При вече установено заразяване с вируса Ебщайн-Бар, лекуващият лекар следва да назначи индивидуално лечение. То включва симптоматични средства за понижаване на температурата, витамини, а при по-тежките случаи се назначават антибиотици и стероиди по схема. Инкубационният период преди изявата на симптомите е между 4-6 седмици, като през това време вирусоносителят вече е заразен. Средната продължителност на заболяването е от 5 до 10 дни. Специфичното за това заболяване е, че след първичната инфекция EBV остава в организма цял живот в латентно състояние.

Какви усложнения могат да настъпят при Инфекциозна мононуклеоза?

Необходимо е при най-малкото съмнение за заразаване с това заболяване, да посетите лекар, защото ако не вземете мерки на време, рискът от усложнения се увеличава. Заболяването може да протече типично, когато се установяват характерните симптоми, признаци и лабораторни отклонения, или атипично. Според тежестта на протичане се описват леки, средно тежки и тежки клинични форми. Усложненията при инфекциозна мононуклеоза се наблюдават рядко – бронхити, пневмонии, хематологични нарушения (напр. тромбоцитопения – намален брой на тромбоцитите), рядко миокардит, енцефалит и менингит. Руптурата на слезката е също рядко усложнение, обикновено след травма. Затова във възстановителния период преболедувалите от Мононуклеоза трябва да спазват режим без тежко физическо натоварване. В този период може да се наблюдават отпадналост и леко повишена температура. При лица с вродени или придобити имунни дефицити (HIV-инфектирани), EBV инфекцията може да доведе до влакнеста левкоплакия, лимфоми и други злокачествени промени в тъканите.

Превенция

Какви превантивни мерки можете да вземете, за да намалите риска от заразяване с това заболяване? На първо място, не споделяйте своите прибори и съдове за хранене с други хора. Визитации при болни от Инфекциозна мононуклеоза не са изключени, защото вирусът обикновено се разпространява при много тесен контакт. Рискът от заразяване е изключително малък, ако не се целува болния и не се използват общи прибори за хранене с него. Все пак, хората на имуносупресивно лечение и имунодефицитни състояния трябва да бъдат особено внимателни и най-добре да преустановят за известен период контакта си с болни от Мононуклеоза. За съжаление на този етап няма сведения за ваксина против това заболяване.

Източници:

  • https://www.synevo.ro/profil-mononucleoza-infectioasa/
  • https://emedicine.medscape.com/article/222040-workup
  • https://www.amboss.com/us/knowledge/Infectious_mononucleosis
  • https://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/mononucleosis/symptoms-causes/syc-20350328