Отит – симптоми на възпалено ухо

Преди да разберем какво представлява Средния отит (Възпалението на средното ухо), нека първо да разгледаме заедно какво представлява всъщност средното ухо.

Средно ухо – същност

Слуховият орган се състои от три основни части – външно, средно и вътрешно ухо. Външната част се състои от ушна мида и слухов канал, който стига до тъпанчето. Средното ухо обхваща пространството между тъпанчето и вътрешното ухо. Това пространство е изпълнено с въздух и в него са разположени три малки костици, известни като чукче, наковалня и стреме. Тяхната функция е да предават звуковите вибрации от тъпанчето към вътрешното ухо, което съдържа лабиринт с форма на охлюв. Лабиринтът превръща звуковите вибрации, получени от средното ухо, в електрически импулси, които слуховият нерв пренася до мозъка.

Функцията на средното ухо е свързана с още две структури – евстахиева тръба (или слухов канал) и аденоиди (т.нар. сливици). Евстахиевата тръба регулира налягането на въздуха в средното ухо, тъй като представлява връзка между него и горната част на гърлото.

Възпаление на средното ухо – същност

Възпаление на средното ухо е заболяване, при което е инфектирана лигавицата на средното ухо. Познато е също под имената „Отитис медиа“, „Отит“ и „Отит на средното ухо“. Възниква, когато вируси или бактерии причинят възпаление в областта зад тъпанчето на ухото. Тъпанчето е фината мембрана, която улавя вибрациите на света около нас и разделя външното и средното ухо. Именно с нея чуваме, тъй като тя предава звуковите вълни и информацията за тяхната дължина, честота и сила на мозъка ни. Засяга предимно децата, но не само. Острото възпаление на средното ухо е сред най-често срещаните заболявания при бебетата и малките деца. Според някои проучвания инфекциите на средното ухо се наблюдават при 80% от децата до навършване на 3-годишна възраст. В училищна възраст случаите значително намаляват.

Видове Отит

Съществуват пет основни вида отит и два вида инфекции на средното ухо. Това са:

  1. Остър отит на средното ухо (Остър среден отит) – този вид инфекция на ухото се развива бързо и се придружава от подуване на ухото зад и около тъпанчето. Треска, болки в ушите и слухови нарушения често се появяват в резултат на задържане на секрети в средното ухо.
  2. Отит на средното ухо с излив (Среден отит с излив) – след преминаване на инфекцията понякога секрети продължават да се натрупват в областта на средното ухо. Това може да причини усещане за наличие на вода в ухото и да повлияе на способността на човек да чува ясно.
  3. Външен отитзасяга ушната мида (външната, видимата част на ухото), както и външната част на слуховия канал. Външният отит се среща много често при хора, които се занимават с водни спортове, като плувци, гмуркачи. Освен тях в повишен риск от този вид възпаление на външното ухо са хора, които страдат от екзема на кожата, алергичен ринит и астма. Затова и на хората в тези рискови групи се препоръчва да плуват с шапки, за да предпазят ушите си.
  4. Вътрешен отит – засяга т. нар. кохлеарен апарат на ухото. Може да го срещнете още с наименованието лабиринтит. Той е често срещано възпаление и може да има остра или хронична форма. Вътрешното възпаление на ухото е опасно, защото може да премине във възпаление в самата черепна кухина и развитие на менингит. Обикновено възниква вследствие на инфекции, гъбички, но и поради нелекувано възпаление на средното ухо.
  5. Хроничен отит

Симптоми при Среден отит

  • Пулсираща болка в ухото
  • Сърбеж и дразнене, усещане наличието на чуждо тяло в ухото
  • Зачервяване и оток на външните части на ухото
  • Шум в ушите
  • Главоболие
  • Заглъхване и проблеми със слуха – задържането на течност в средното ухо забавя звуковите вибрации. Те трудно се трансформират в електрически импулси, при което се променят дразненията на слуховия нерв и се нарушават сигналите, достигащи до мозъчната кора
  • Отделяне на секрет от ухотоако зад тъпанчето се събере голямо количество течност, тя може да го спука. Тогава през външното ухо изтича жълта, кафява или белезникава течност.
  • Повишена температура – при ушните възпаления телесната температура се покачва. Обикновено достига до 38 градуса по Целзий.
  • Проблем със заспиването – в легнало положение налягането в ухото се променя и понякога причинява силна болка, която смущава съня.

Причините за възникването

Възможните причини, поради които при децата възникват инфекции на средното ухо са много и разнообразни. Те често произтичат от предишна инфекция на дихателните пътища, която се разпространява до ушите. Когато евстахиевата тръба (която свързва средното ухо с фаринкса) е запушена, течност се събира зад тъпанчето. Бактериите често се размножават в течността, причинявайки болка и инфекция.

Рискови фактори

Най-често срещаните предпоставки за развитие на Отит на средното ухо са:

Бактериални, гъбични или вирусни инфекции

При настинка, грип или респираторна инфекция бактериите и вирусите преминават в средното ухо през евстахиевата тръба, като я възпаляват. В резултат – слуховият канал отича и се стеснява. Това пречи на нормално произведената течност от ухото да се оттече към задната част на гърлото. Постепенно в пространството на средното ухо, зад тъпанчето се натрупва течност. Тя не може да бъде дренирана в гърлото и се превръща в благоприятно условие за микробна инвазия. Обикновено средният отит е резултат от друг тип инфекция: бактериална, гъбична или вирусна.

Възрастова граница

Кърмачетата и малките деца (между 6 месеца и 2 години) са изложени на по-голям риск от ушни инфекции. При тях, в сравнение със зрелите хора, евстахиевата тръба е по-къса и с по-малък наклон. Тези особености улесняват запушването на слуховия канал и, както пояснихме, задържаната течност лесно се заразява с микроби.

Хронични заболявания

В сравнение със здравите хора, страдащите от хронични заболявания (пациенти с имунен дефицит, муковисцидоза, бронхиална астма и други хронични респираторни заболявания) са по-склонни да развиват ушни инфекции.

Установени алергии

Тези заболявания често провокират възпаление на сливиците, които отичат. Подутите сливици блокират евстахиевата тръба и също улесняват натрупването на течност в средното ухо.

Фамилна анамнеза

Счита се, че склонността към развитието на ушни инфекции може да се унаследява.

Диагностициране

Диазгнозата за Възпаление на средното се поставя на базата на медицинската анамнеза и физикалния преглед от УНГ специалист. Прегледът на външното ухо и тъпанчето се извършва с помощта на на различни диагностични апарати. Тези апарати обикновено са:

  • Отоскоп – с този уред се прави оглед на тъпанчето. Когато е здраво, то е полупрозрачно, розово със сивкав оттенък. Ако е възникнала инфекция, мястото е зачервено и подуто. Чрез друг уред – пневматичен отоскоп, се проверява състоянието на средното ухо. За целта пневматичният отоскоп издухва малко количество въздух в тъпанчето. Ако тъпанчевата ципа е здрава, тя веднага се огъва от въздуха. При наличието на течност в средното ухо тъпанчето не реагира толкова бързо.
  • Тимпанометър – този инструмент се въвежда във външния слухов проход, който променя налягането на въздуха и създава звукова вълна. Това позволява да се анализира реакцията на тъпанчевата мембрана при промени на налягането във външния слухов проход и подаване на звуков сигнал.
  • Аудиометър – апарат, възпроизвеждащ звуци и думи, с който може да се изследва остротата на слуха, при съмнение за намаляването й. Това често се случва след тежки ушни инфекции и задържане на течност в средното ухо, която не се оттича.
  • Стетоскоп – с него се осъществява преслушване (аускултация) на белите дробове. Комбинира се с преглед на гърлото и носа. Чрез тези подходи се установява дали има инфекция на горните дихателни пътища след настъпило възпаление на средното ухо.

Лечение

Средният отит крие заплаха за увреждане на мембраната и начина, по който ухото ни функционира правилно, затова е нужна своевременна медицинска намеса и правилно лечение. Лечението на Средният отит включва специални медикаменти: обезболяващи, антибиотици, витамини, противовъзпалителни средства, а понякога и стероидни препарати. В случай на пренебрегване или неправилно лечение може да се стигне до нужда от хирургична намеса.