Полезно

Полиомиелит или Детски паралич – същност

Същност на Полиомиелита

Полиомиелит е остро вирусно заболяване, причинено от полиовирусите. Това заболяване е изсвестно също под името „Детски паралич“, защото засяга предимно деца до 6-годишна възраст. Въпреки това възрастните също могат да се разболеят от Полиомиелит. Боледуването при децата е много по-тежко, отколкото при възрастните. В повечето случаи то протича без изявени клинични симптоми. В редки случаи може да причини парализа на мускулите, засягане на вътрешните органи и нервната система. След въвеждането на имунизацията с жива ваксина заболяването у нас се среща изключително рядко.

История на заболяването

В края на XIX и началото на XX век Полиомиелитът се превръща в най-страшното заболяване в света заради честите епидемии. Много от заболелите от него умират, а оцелелите развиват усложнения за цял живот. До средата на 20-ти век полиовирусът се среща по целия свят и всяка година парализирал над половин милион души. Тъй като не е имало лечение и епидемиите са се увеличавали, е имало спешна нужда от ваксина. В средата на 50-те години на миналия век лекарите започват да поставят ваксина за предпазване от вирусното заболяване. Благодарение на нея Полиомиелитът е рядко срещано заболяване в днешно време.  

Причинител на заболяването

Счита се, че основният причинител на Полиомиелита е РНК-вирусът Poliovirus hominis, който е от групата на полиовирусите и от рода ентеровирус. Въпреки че наименованието на заболяването насочва за поражения на гръбначния мозък (от гръцки „миелос“ – гръбначен мозък), причинителят на Полиомиелита се отнася към семейството на чревните вируси – ентеровируси (етеро – черво). Този вирус се отличава с висока устойчивост във външна среда (включително при замръзване), както и висока устойчивост на киселини, което означава, че не загива в храносмилателната система.

Симптоми

За съжаление това заболяване често протича безсимптомно. Именно поради тази причина си е спечило титлата „коварно вирусно заболяване“.

Сред най-често срещаните симптоми сред заразените с Полиомиелит са:

Малко от разболелите се имат по-сериозни оплаквания, като:

Слабостта може да засегне мускулите на краката, ръцете и дори мускулите, които помагат за дишането. Краката се засягат по-често отколкото ръцете. Някои хора получават тежка слабост, която води до проблеми с ходенето, дишането или преглъщането.

Видове Полиомиелит

Съществуват няколко вида Полиомиелит, взависимост от това кои части от тялото  вирусът атакува.

Видовете Полиомиелит включват:

  • Абортна форма 

Този вид е най-безопасният. Той протича с грипоподобни и чревни симптоми и продължава само няколко дни, без да причинява усложнения.

  • Непаралитичен Полиомиелит 

Този вид е по-опасен от Абортния и може да причини асептичен менингит – оток на областта около мозъка. Той протича с по-изразена симптоматика от Абортивния и по време на него може да наложи престой в болница.

  • Паралитичен Полиомиелит

Макар и рядко срещан, този вид е много опасен. При него полиовирусът атакува главния и гръбначния мозък и може да парализира мускулите, които позволяват дишане, говорене, преглъщане и движение на крайниците. В зависимост от това кои части на тялото са засегнати, той се нарича спинален или булбарен. Гръбначният и булбарният могат да се появят заедно (булбарният полиомиелит). По-малко от 1% от хората с полиомиелит получават паралитичен.

  • Полиоенцефалит

Това е рядък вид Полиомиелит, който засяга предимно бебета. Той причинява оток на мозъка.

  • Пост-полиомиелитен синдром 

При този вид симптомите на Полиомиелит се появяват отново години след заразяването. Това е неврологично заболяване, което засяга нервите, снабдяващи мускулите, причинявайки мускулна болка и слабост. Този синдром засяга само хора, които преди това са се заразили с вируса и може да се прояви много години след излекуването от първоначалната инфекция. Най-характерните симптоми включват: нова или по-силна мускулна слабост, силна умора, болка. 

Разпространение

Полиовирусът се предава по въздушно-капков път. Но основният начин на заразяване е фекално-орален и се реплицира във фаринкса и долната част на чревния трак. Този начин на разпространение включва също недобре измити хранителни продукти. Храната също може да е замърсена или микробите да бъдат пренесени от мухи и други насекоми. Именно поради тази причина заболяването се появява най-често през лятото и началото на есента, когато обикновено се консумират пресни зеленчуци и плодове и е сезонът на летящите насекоми. Източник на инфекцията са болните и заразоносителите. Те отделят вирусите главно чрез изпражненията. Носителят или безсимптомният болен е по-опасен за околните, тъй като е също толкова заразен колкото пациент с клинични признаци.

Заразяването с вируса може да стане чрез:

  • Мръсни ръце и лоша лична хигиена.
  • Консумация на храна и вода, инфектирани с полиовирус – това може да се случи, ако храната или водата са влезли в контакт с канализационни води.
  • Контакт с повърхности или предмети, по които има изпражнения от човек с вируса.
  • Слюнка при кихане или споделяне на храна и общи прибори със заразен човек.
  • Къпане и риболов в замърсени водоеми.

За да настъпи инфекция са необходими само малки количества инфекциозен вирус. Вирусът се отделя във фаринкса в продължение на 1 до 3 седмици и в червата в продължение на 4 до 8 седмици след първичната инфекция. Разпространява се бързо от храносмилателния тракт до регионалните лимфни възли. След няколко дни вирусът влиза в кръвта и се заразяват мускули, черен дроб, далак и костен мозък. Ако вирусът се задържи на този етап, се появява субклинична инфекция. По-нататъшната репликация на вируса в тези тъкани води до поява на клинични симптоми. 

Диагностика

Диагностицирането на заболяването най-общо включва проследяване на симптоматиката и провеждане на специфични лабораторни изследвания, които да докажат или отхвърлят инфекцията. От болните може да се вземе носен секрет, урологична проба, фецес или ликвор. Вирусът се изолира в клетъчна култура или се доказва серологично. Част от диагнозата изисква лумбална пункция (позната също като „спинална пункция“). По време на тази процедура лекарят поставя тънка игла в долната част на гърба и отстранява малко количество гръбначно-мозъчна течност (която обгражда главния и гръбначния мозък). След това друг лекар прави лабораторни изследвания на гръбначно-мозъчната течност, за да провери за полиовирус.

Лечение

При проява на симптоматика и доказана инфекция, болният задължително трябва да постъпи в инфекциозна болница. Лечението на заболяването обикновено включва прием на лекарства за облекчаване на болката, физиотерапия и механична вентилация. Физиотерапевтичното лечение на мускулните болки може да включва термотерапия, криотерапия, стречинг, използване на помощни средства и в известна степен промяна на начина на живот. Механична вентилация включва използването на машина, която подпомага дишането. Инкубационният период на болните обикновено е от 7 до 14 дни, но може да бъде както кратък – 3 дни, така и дълъг – 35 дни.

Превенция

Добрата новина е, че има доказано ефективен начин за предотвратяване на това заболяване. Той е посредством поставяне на ваксина, която е задължителна за децата до 1-годишна възраст в много страни на Европейския съюз. Полиомиелитът към днешна дата се счита за рядко срещано заболяване именно благодарение на имунизирането на населението срещу него. Оралната полиовирусна ваксина се използва в много страни за защита от Полиомиелит и е от съществено значение за усилията за ликвидиране на болестта. Съществуват различни видове перорални полиовирусни ваксини, които могат да съдържат един, комбинация от два или и трите различни вида атенюирана или отслабена ваксина. Всяка от тях има своите предимства и недостатъци пред останалите. У нас, според актуалния Имунизационен календар на Република България, се прилага инактивирана полиомиелитна ваксина като елемент от шесткомпонентна ваксина против детски паралич, дифтерия, тетанус, коклюш, хемофилус инфлуенце тип Б и хепатит Б.