Какво са Микроелементите?
Микроелементите са важни химични елементи, които се съдържат естествено в човешкия организъм, но в много малки количества (за разлика от Макроелементите) и затова се налага те да бъдат набавяни външно чрез храната или с хранителни добавки. В групата на Микроелементите спадат Желязо, Селен, Мед, Цинк, Йод, Хром, Флуор, Молибден, Манган и Кобалт. Техните дневни нужди са около няколко мили- или микрограма. Важно е да се знае, че някои микроелементи са есенциални, докато други са токсични и канцерогенни за човешкия организъм.
Кои Микроелементи са важни за здравето на простатата?
Първо трябва да отбележим, че микроелементите имат различна роля в развитието на доброкачествената простатна хиперплазия и простатния карцином. Двете състояния имат различна хистопатология и клинично протичане, както и различни метаболитни особености.
Според някои научни изследвания понижените нива на някои определени микроелементи в мъжкия организъм могат да доведат до развитието на злокачествено заболяване на простатата. Многобройни проучвания показват, че формирането на микролелемент-съдържащи съединения (главно ензими), а не елементите по същество са критични за биологичните активности. Микроелементите Селен, Мед и Цинк играят основна роля в антиоксидантната защитна система. Те изпълняват антиоксидативни функции чрез протеините, в които са включени.
Селенът е мощен антиоксидант, участващ в множество жизненоважни процеси в организма. Допринася за нормалната функция на имунната система, на щитовидната жлеза и за нормалната сперматогенеза. Той осигурява силна антиоксидантна защита на клетките от оксидативния стрес, причинен от свободните радикали. Как става това? Селенът е компонент на около 25 ензима, включително и на GSH-Px семейството, тиоредоксин редуктазите и Селенопротеин Р, който осигурява антиоксидантна активност срещу предизвиканото от кислородните радикали отключване и развитие на канцерогенеза, както и някои други ензими. Два други елемента, Цинк и Мед са включени в супероксид-дисмутазата. Медта е също и компонент на няколко други ензими като церулоплазмин и цитохромоксидаза. Дефицитът на Мед води до повишена продукция на свободни радикали и може да ускори липидната пероксидация. Хранителните източници на Селен са риба, морски дарове, яйца, бразилски орехи. Дефицитът му може да доведе до неправилното функциониране на щитовидната жлеза и до отслабен имунитет.
Цинкът е ocнoвeн минерал зa чoвeшĸoтo тялo. Той е свързан с много протеини, откоито няколкостотин са ензими. Всичките тези ензими участват в метаболизма нануклеинови киселини, протеини, въглехидрати и други. Цинкът е есенциален микроелемент за функционирането на над 300 каталитично активни Цинкови металопротеини и на повече от 2000 Цинк-зависими транскрипционнифактори. Той участва във всички основни биохимични процеси в организма. Присъства естествено във всички тъкани и във всички телесни течности. Той е вторият най-често срещан микроелемент в организма след Желязото. Цинкът е нужен на организма за нормалното функциониране на имунната система, за защитата на клетките от оксидативен стрес, за поддържане на плодовитостта и възпроизводството и за поддържане на необходимата концентрация на тестостерон в кръвта. Има огромно значение за правилното функциониране на мъжката полова система. Участва и в дейността на жлезите с вътрешна секреция, необходим е за поддържане на нормалните хормонални нива и за метаболизма на растежните фактори. Спомага за доброто състояние на костите, кожата, косата и зрението. Хранителните източници на Цинк са месо, яйца, морски дарове, риба, мляко. Дефицитът му води до неправилно полово развитие, кожни промени и до нарушения в обонянието и вкуса.
Медта е жизненоважен микроелемент за всички живи организми. Той се среща естествено навсякъде в природата. Медта има различно съдържание в почвата и водата в различни региони на земното кълбо. Всяка клетка в човешкото тяло утилизира Медта и заедно с Желязото и Цинкът, осигурява нормалното състояние на организма на клетъчно ниво. Особено значение тя има за функционирането на мозъка, нервната система и сърдечно-съдовата система, черния дроб, костите и мускулите (в тях се съдържа около 50% от телесната Мед). Тя е част също от много ензими, които метаболизират различни вещества и участват в реакции, доставящи енергия на клетките. Хранителните източници на Мед са черния дроб, рибата и бобовите култури. Дефицитът й може да доведе до остеопороза, промени в липидния профил, чупливи кръвоносни съдове, демиелинизация на невроните.
Учените са забелязали, че при недостиг в организма приемането на хранителни добавки, съдържащи Цинк и Селен може да намали риска от развитие на някои злокачествени заболявания, включително от рак на простатата. Затова е добре като част от профилактиката на рак на простатата мъже над 40-годишна възраст да включат и ежегодни кръвни изследвания на микроелементите Мед, Цинк и Селен.
Рискове от недостиг и излишък на Селен, Цинк и Мед в организма
Какви са научните наблюдения по темата? При злокачествено заболяване на простатата се наблюдават понижени нива на Цинк и Селен, ниско отношение на Цинк спрямо Желязо и положителна връзка между Селен и Цинк и Селен и Желязо спрямо доброкачествената хиперплазия на простатата.
Микроелементите участват в метаболизма на човешкия организъм чрез повлияване на имунната система. Редица проучвания показват, че както недостигът им, така и техния излишък, водят до настъпване на метаболитни промени, нарушен клетъчен растеж, мутации и канцерогенеза. Всяка промяна в нивото на микроелементите може да промени антиоксидантната защита на организма. Някои от есенциалните микроелементи като Селен, Цинк и Мед се свързват с появата на редица злокачествени заболявания. Селенът намалява развитието на туморни заболявания чрез редуциране на оксидативния стрес и възпалението, подобряване на имунния отговор. Някои проучвания показват повишени нива на Мед при рак на гърдата, простатата и черния дроб. Затова като още един способ за оценка и прогноза за риска от развитие на тези състояния, медицинските специалисти съблюдават също за съотношението Мед спрямо Цинк.
Кои са другите рискови фактори?
Според редица епидемиологични проучвания има няколко основни рискови фактора за развитието на рак на простатата, освен недостигът на Селен, Цинк и Мед. Това са непълноценното хранене, прекомерната употреба на алкохол, тютюнопушенето, безразборното сексуално поведение, излагането на ултравиолетова радиация и вредното влияние на свободите радикали. Учените са установили, че през последните години хората по цял свят придобиват все по-лоши хранителни навици, изразяващи се с повишен прием на храна бедна на антиоксиданти и полиненаситени мазнини, намаляване приема на плодове, зеленчуци и богати на фибри храни. Всичко това води до нарастване развитието на злокачествени заболявания, включително и рак на простатата, което е второто по честота злокачествено заболяване при мъжете по цял свят.