Варицела и Херпес зостер – лечение и симптоми

Варицелата е остро инфекциозно заболяване, което се причинява от вируса Варицела-зостер, който е от семейството на херпесните вируси. Инфекцията с него представлява силно сърбящ обрив по цялото тяло. Варицелата е заболяване, което засяга основно малките деца (около 80-90 милиона деца по света), но не само. Тя е силно заразна и за възрастните хора, които не са я преболедували и не са ваксинирани срещу нея. Основният механизъм на предаване на Варицелата е по въздушно-капков път и при директен или индиректен контакт с болни хора и инфектирани предмети и повърхности.

Любопитен факт е, че след като сте прекарали Варицела, Варицела-зостер вирусът не напуска тялото Ви. Той стои в латентна неактивна форма в нервните клетки, намиращи се в близост до гръбначния мозък. Години по-късно вирусът може да се реактивира и да причини заболяването Херпес зостер. Херпес зостерът се характеризира със същия на вид обрив като Варицелата, но силно болезнен. Ако човек, който не е карал Варицела, е в контакт с обрива на болен от Херпес зостер, с много висока вероятност може да се разболее от Варицела.

Заболявания, причинени от Варицела-зостер вируса

Вирусът Варицела-зостер може да е причината за две инфекциозни заболявания. Те са:

• Варицела

Варицелата се причинява от вирус. Тя e първоначална инфекция с Херпес зостер вируса, който се предава по въздушно-капков път или при директен контакт с обрива.

• Херпес зостер

Херпес зостерът се причинява от същия вирус като Варицелата. Той представлява  реактивиране на латентния Варицела-зостер вирус. След прекарана дребна шарка вирусът се загнездва в нервната система и може след години да се реактивира под формата на Херпес зостер. Причините за тази реактивация са неизяснени. Голямо значение се отдава на намаления имунитет. Обривът при Херпес зостер е заразен, както този при Варицелата.

Симптоми на Варицела

Най-характерният симптом на това заболяване е сърбящият обрив с мехурчета. Той обикновено се появява 10-21 дни след контакт с болен от Варицела. Това е т.нар. Инкубационен период. Инкубационният период представлява медицински термин, отразяващ времето от заразяване на организма до появата на първите оплаквания. Обривът обикновено се задържа около 10 дни. Други симптоми на Варицелата, които може да се появят един-два дни преди или след обрива включват:

• Повишена температура
• Зачервено гърло и болки в гърлото
• Главоболие
• Обща отпадналост и умора
• Загуба на апетит
• Стомашни болки

Кожният обрив от Варицела има различни стадии на развитие. Това са:

• Папули – розови пъпки с релеф, които се появяват в първите няколко дни.
• Везикули – папулите се превръщат в малки мехурчета, пълни с бистра течност, които се пукат около ден след появата си. В тази течност се намират вирусни частици, което я прави силно заразна.
• Крусти – корички, които покриват спукалите се мехурчета.

Нови пъпки се образуват постоянно през първите няколко дни от заболяването, така че може едновременно да се наблюдават и трите стадия на обрива. Болният е заразен в периода от 48 часа преди появата на обрива до покриването на всички мехурчета с корички. При здрави деца заболяването протича леко. При по-тежките случаи обривът пъпки могат да се появят в гърлото, очите, уретрата, влагалището и ануса.

Усложнения при Варицела

Както при всяко инфекциозно заболяване, така и при Варицелата съществува риск от усложнения при боледуване. Най-често срещаните усложнения са:

• Бактериална инфекция на кожата, меките тъкани, костите, ставите и кръвообращението (сепсис)
• Дехидратация
• Пневмония
• Енцефалит – възпаление на мозъка
• Синдром на токсичния шок

За кого Варицелата може да бъде опасна?

Въпреки че често бива подценявана от някои родители, Варицелата крие риск за определени групи хора. Най-застрашени от заразяване с Варицела-зостер вируса са тези, които не са прекарали заболяването и не са ваксинирани. Ваксината е препоръчителна за работещите с деца, които не са преболедували. Рисковите групи за развитие на усложнения са:

• Новородени бебета, чиито майки не са преболедували Варицела и не са били ваксинирани.
• Тийнейджъри и възрастни – на колкото по-голяма възраст се разболеете от Варицела, толкова по-тежко протича заболяването.
• Бременни жени, които не са боледували от Варицела.
• Хора с отслабена имунна система – болни от СПИН, онкоболни на химиотерапия, болни но хронично лечение с кортикостероиди.
• Активни пушачи

Симптоми на Херпес зостер

Обривът при Херпес зостер обикновено засяга малка част от едната страна на гръдния кош (класически по хода на едно от ребрата), но може да се появи и от едната страна на лицето, шията и други части на тялото. Обривът има същата характеристика като този при Варицелата. Симптомите на Херпес зостер инфекцията включват още:

• Болка, парене, изтръпване или мравучкане в областта на обрива
• Чувствителност при докосване в областта на обрива
• Сърбеж
• Повишена телесна температура
• Главоболие
• Фоточувствителност
• Лесна уморяемост

Първият и най-обичаен симптом на Херпес зостер е болката. При някои хора тя може да бъде много силна и да се сбърка със симптом на друго сериозно заболяване на сърцето, белия дроб или бъбреците. Някои пациенти имат болков синдром, характерен за зостер без въобще да развият обрив.

Усложнения при Херпес зостер

Подобно на Варицелата, и при Херпес зостер съществува риск от усложнения по време на боледуването. Най-често срещаните усложнения са:

• Постхерпетична невралгия – при някои хора болката продължава дълго след изчезване на обрива. Получава се, когато има увреждане на нервните влакна и те изпращат неправилна сетивна информация от кожата към мозъка.
• Загуба на зрение
• Енцефалит
• Лицева парализа
• Намален слух
• Проблеми с равновесието
• Бактериална кожна инфекция

За кого Херпес зостер може да бъде опасен?

Всеки човек, който е прекарал Варицела, може да развие Херпес зостер. Факторите, които могат да повишат шанса за реактивация на вируса включват:

• Възраст над 50 години – рискът нараства с напредване на възрастта. Някои експерти смятат, че половината от хората над 80 годишна възраст ще развият Херпес зостер.
• Компрометирана имунна система, причинена от:
  • Раково заболяване
  • Химио- и лъчетерапия
  • Прием на кортикостероиди
  • Инфекция със СПИН

Превенция на заразяването

Варицелата е вирусно заболяване, причислено към детските шарки. Поради това, че на определени периоди от време възникват епидемии, както и че не може да се избегне риска от усложнения, се смята, че ваксинацията би елиминирала заболяването. Затова за най-ефективният начин за превенция от заразяване с Варицела се смята ваксинацията срещу Варицела-зостер вирус. Тя е ефективна при 98% от ваксинираните, а при останалите значително намалява тежестта на заболяването. Препоръчително е да се ваксинират:

• Малките деца – в някои държави (напр. САЩ) ваксината за Варицела е задължителна и се прави два пъти – между 12-тия и 15-тия месец и повторно между 4 и 6-годишна възраст.
• Неваксинираните деца над 7-годишна възраст – децата между 7 и 12 години могат да получат двете дози на ваксината в разстояние на 3 месеца, а тези на 13 години – в разстояние на 4 седмици.
• Неваксинираните възрастни, които не са карали Варицела и имат висок риск от заразяване – работещите в системата на здравеопазването и образованието, пътуващите в региони, където Варицелата е разпространена, военните, съжителстващите с малки деца и жените в детеродна възраст.

Трябва да се има предвид, че ваксината не е одобрена за употреба при бременни жени, хора с компрометирана имунна система и алергичните към желатин и антибиотика неомицин. Херпес зостерът не може да се развие, ако не сте прекарали Варицела. Следователно ваксината за Варицела предпазва и от Херпес зостер.

Диагностика на заболяванията

Диагнозата и на двете заболявания обикновено се поставя чрез оглед на обрива. Ако има някакво съмнение, могат да се направят кръвни изследвания и микробиологично изследване на посявка от течността от обрива.

Лечение на Варицела

Прието е, че при нормално протичане на заболяването и при здрави деца медицинско лечение не е необходимо. Когато се инфектират, децата се поставят под карантина и се изчаква обривът да премине от само себе си. Ако сърбежът е много силен, може да се дадат антихистамини за облекчаване на симптомите. Важно е да се избягва разчесването на обрива, защото то може да доведе до появата на белези или инфектиране на обрива. Ако детето Ви не може да спре да се чеше, изрежете дълбоко ноктите му и слагайте ръкавици на ръцете му, особено нощем.

Можете да облекчите сърбежа като:

• Използвате за обривите специализирани локалните средства като охлаждащи гелове, пудра (съдържаща сулфатиацол, цинков сулфат, ментол и талк) или ментолов спирт (не се прилага при деца под 5-годишна възраст).
• Направите баня с хладка вода и сода за хляб.
• Мажете обрива с каламинов лосион.
• Консумиране на течно-кашава храна, ако обривът е засегнал и устната кухина.

При болни с висок риск от развитие на усложнения в първите 24 часа от появата на обрива трябва да се започне лечение с противовирусния препарат ацикловир или с интравенозен имуноглобулин. Тежките случаи се лекуват в болнични условия.

Лечение на Херпес зостер

За Херпес зостер също няма дефинитивно лечение, но ранното започване на курс с противовирусни медикаменти (ацикловир, валацикловир) ускорява оздравителния процес и предпазва от развитие на усложнения.

Болките при Херпес зостер се повлияват от:

• Пластир с капсаицин
• Антиконвулсанти, като габапентин
• Трициклични антидепресанти, като амитриптилин
• Кремове, съдържащи лидокаин
• Медикаменти, съдържащи опиати, като кодеин
• Локални инжекции с кортикостероиди и локални анестетици