Полезно

Фруктоза и Фруктозна непоносимост

Какво е фруктозата?

Фруктозата представлява плодова захар. Тя е монозахарид, (въглехидрат) съдържащ се естествено в много плодове, зеленчуци, както и в меда. Храните, които съдържат голямо количество фруктоза са череши, манго, круши и ябълки (от плодовете), аспержи, броколи и йерусалимски артишок (от зеленчуците), както и плодовите сокове и нектарите. Въпреки че е натурален продукт, фруктозата може да предизвика здравословни проблеми, особено при хората, които имат трудности с метаболизирането й.

Какво е Фруктозна непоносимост?

Това е метаболитно заболяване, при което организмът не може да разгражда правилно фруктозата (плодовата захар). В резултат на този дефект се натрупват токсични за черния дроб метаболити и се наблюдават чести понижения на кръвната глюкоза (хипогликемии). Непоносимостта към плодовата захар – фруктозата е една от най-честите хранителни непоносимости. Фруктозната непоносимост може да бъде резултат от липса или недостатъчно количество на ензимите отговорни за разграждане на фруктозата, от развитие на инфекциозно заболяване, хранителна алергия, бременност, бъбречни и чернодробни заболявания и др.

След прием на храна фруктозата се метаболизира в черния дроб. Там тя първо се превръща в фруктозо-1-фосфат, а след това претърпява още една промяна в глицералдехид и дихидроксиацетон фосфат. Това второ превръщане се осъществява благодарение на ензима алдолаза B, който се намира в клетките на черния дроб, бъбреците и тънкото черво.

Ако поради генетични причини алдолаза В е увреден и не може да върши работата си, следва натрупване на фруктозо-1-фосфат, което има силен токсичен ефект. Продължителният прием на фруктоза в този случай крие риск от увреждане на черния дроб.

Освен това увеличаването на фруктозо-1-фосфата инхибира гликолизата (процесът на разграждане на глюкоза) – един от най-важните пътища за доставяне на енергия до клетките. В следствие на това се увеличава рискът от хипогликемии. Често бебетата с този ензимен дефект порастват избягвайки сладките храни и плодовете, поради което състоянието може да остане неоткрито до по-голяма възраст.

Изключително важно е да се прави разлика между Генетично-зависимата фруктозна непоносимост, дължаща се на ензимна недостатъчност и между Фруктозната малабсорбция, която се дължи на дефект в транспорта на фруктозата.

Симптоми на Фруктозна непоносимост

При съмнение, че можете да имате този вид непоносимост, наблюдавайте внимателно организма си дали проявява някои от следните симптоми:

  • Болка в корема
  • Подуване на корема
  • Гадене и повръщане
  • Хипогликемия (ниска кръвна захар)
  • Раздразнителност, неспокойствие и плач
  • Депресивни мисли и апатия
  • Потене
  • Треперене

При наличие на Фруктозна непоносимост, тези симптоми обикновено се проявяват веднага след прием на фруктоза.

Други симптоми се проявяват след по-продължителен прием на фруктоза. Такива са:

  • Нежелание за хранене
  • Забавяне в растежа, трудно наддаване на тегло при децата
  • Умора и отпадналост
  • Замаяност
  • Болка в горната част на корема
  • Чести диарии
  • Увеличени стойности на аминотрансферазите и чернодробни ензими
  • Отоци по тялото
  • Увеличен черен дроб (хепатомегалия) и цироза

Причини за появата

Счита се, че основната причина за развитие на Фруктозна непоносимост е генетична. При унаследените случаи в организма на пациентите липсва специфичния чернодробен ензим алдолаза B, който помага за разграждането на фруктозата. Различни мутации в ензима алдолаза В могат да доведат до производство на ензим със силно намалена активност. Някои от тези мутации могат да се открият с генетичен тест. Намалената активност на алдолаза В води до нарушен фруктозен метаболизъм и натрупване на токсични метаболити, които могат да доведат до смърт на чернодробните клетки.

Друга възможна причина за появата на Фруктозна непоносимост е неспособността на червата да транспортират цялата фруктоза през чревната стена в клетките. Тази особеност се наблюдава при някои стомашно-чревни състояния, като Синдром на раздразнените черва (IBS) или Свръхрастеж на бактерии в тънките черва (SIBO).

Рискови фактори

Основният рисков фактор за развитието на Фруктозна непоносимост е фамилната обремененост. Заболяването е генетично, което означава че има риск да се предава в поколението от болни родители, или родители, носещи гени за мутацията.

Диагностициране

Добрата новина е, че има лабораторни тестове, които помагат тази непоносимост да бъде установена. Някои лаборатории в България предлагат генетичен тест за наличие на ензимна мутация. Чрез този тест за наследствена форма на Фруктозна нетолерантност може да си провери дали има мутация в ензима, разграждащ фруктозата. За оценяване на състоянието при възрастни могат да се направят и тестове за чернодробните ензими, които да проверят функцията на черния дроб и степента му на увреждане.

Кога трябва да посетите лекар?

Проявата на някои от изброените симптоми при бебета и малки деца изисква незабавна консултация с медицински специалист. При децата непоносимостта се проявява с алармиращите симптоми на чест плач, неспокойствие, повръщане и подуване на корема.

При възрастни по-чести са болката в корема при прием на плодове или храни с фруктоза, както и повръщане и диария. Консултацията с лекар и тестването са силно препоръчителни при съмнения за Фруктозна непоносимост. Заболяването не бива да бъде подценявано, защото продължителната употреба на фруктоза и неспазването на хранителен режим може да доведе до необратима увреда на черния дроб, дори до чернодробна недостатъчност. Друго често усложнение са хипогликемиите и припадъците.