Какво представлява Лупусът?
Лупусът е хронично автоимунно заболяване на съединителната тъкан. Появява се, когато клетките на тялото са атакувани от собствената му имунна система.
Форми на заболяването
Съществуват няколко различни форми на Лупус, като общото при всички е тенденцията към кожни обриви по лицето:
- Системен лупус еритематозус (СЛЕ) – тежка автоимунна лезия, обхващаща кожата, ставите и особено бъбреците.
- Дискоиден лупус еритематозус (ДЛЕ) – характеризира се с преобладаващи кожни лезии без участието на вътрешни органи.
- Туберкулозен лупус – вид обрив, който се причинява от туберкулоза на кожата.
Най-често срещаната форма на това възпалително заболяване е т.нар. Системен лупус еритемзтозус. Тя засяга предимно жени в средна възраст (около 40 г.) и по-малко мъже в по-късна възраст. Но може да се развие и при тийнейджъри и млади хора. Лупус еритематозус може да включва увреждане на кожата, костите и ставите, а в по-тежки случаи и на много други жизненоважни органи като бъбреци, мозък, сърце и бели дробове. Затова той е определян като многоорганно системно автоимунно заболяване, което може да доведе до объркване с други заболявания.
Засягането на кожата и ставите е налице в 75%, като кожните прояви най-често се изразяват с типичния пеперудообразен обрив на лицето, който обхваща основата на носа. Подобен обрив има по откритите части на тялото, изложени на ултравиолетовите лъчи. Те провокират и изострят кожния обрив при това заболяване. Поради тази причина болните не трябва да се излагат на слънце. Ставните прояви се изразяват със ставни болки или артрит, който за разлика от ревматоидния не е деструктивен.
Засягането на централната нервна система се изразява в епилепсия, мозъчен инсулт, психотични прояви, нарушения на паметта и умствените способности. По-рядко се засяга черният дроб под форма на реактивен хепатит. Нерядко се засягат малките съдове в коремната кухина под форма на васкулит, което протича като остър хирургичен корем и болните се насочват към хирургически клиники за оперативно лечение. Засягането на коронарните артерии може да доведе до остър миокарден инфаркт.
Симптоми на Лупус
Клиничните прояви зависят от засегнатите органи.
Най-често срещаните симптоми при Системен Лупус са:
- Обрив по лицето във формата на пеперуда, който покрива задната част на носа и бузите или обриви по други участъци от кожата
- Повишена чувствителност на кожата към слънчева светлина
- Висока температура
- Болка, скованост, подуване на ставите
- Понижаване на температурата и цианоза на пръстите на краката и ръцете при стрес или излагане на студ
- Болка в областта на гърдите
- Главоболие
- Увеличени лимфните възли
- Анемия и понижение на левкоцитите
- Афти и рани по устната лигавица
- Нарушения на паметта и умствените способности
Причини за развитие на заболяването
Причините за появата на Лупус все още не са установени. Счита се, че те са свързани с комплекс от генетични нарушения, в комбинация с неблагоприятните фактори на околната среда.
Фактори, които могат да отключат заболяването са:
- Интензивно излагане на слънчева светлина
- Бактериални или вирусни инфекции
- Прием на някои видове антибиотици
- Прием на някои лекарства за епилепсия и хипертония
Диагностика
Диагностицирането на Лупуса е трудно, въпреки че заболяването протича симптоматично. Проблемът е, че симптомите му са силно променливи и подобни на други заболявания. Отличителният белег е обрив по лицето с форма на пеперуда, но и той не винаги е признак на Лупус. Характерното за това автоимунно заболяване е, че симптомите му се изострят особено през по-топлите месеци. За да се постави правилната диагноза понякога е нужно да се направят лабораторни тестове (подробен кръвен тест, биохимичен анализ за определяне на чернодробната и бъбречна функция и др.), рентгенография на белите дробове, ултразвук на сърцето. За съжаление обаче нито едно от тези изследвания не може да потвърди напълно заболяването.
Лечение
Лечението на Системния лупус е комплексно и трудно. Може да бъде разделено на два вида – нефармакологично и фармакологично.
Нефармакологичното лечение включва:
- Избягване на излагане на слънце, особено при хора със светла кожа или използване на слънцезащита с висок фактор.
- Спокоен начин на живот, включващ повече почивка.
- Диета с ниско съдържание на наситени мазнини и високо съдържание на рибено масло или прием на добавки с Омега-3 мастни киселини.
- Отказ от тютюнопушенето.
- Диета с ниско съдържание на сол.
- Преустановяване на приема на естроген-съдържащи контрацептивни средства.
- Прием на Витамин Д под формата на хранителна добавка (при установен дефицит).
- Пълноценен нощен сън.
- Акупунктура за облекчаване на болки в мускулите и ставите.
- Прием на хранителни добавки с хормоналния агент дехидроепиандростерон (DHEA);
Фармакологичното лечение на Лупус еритематозус е индивидуално и зависи от степента на увреждане на органите и тежестта на симптомите.
Фармакологичното лечение обикновено включва четири групи лекарства, които често са предписвани от специалистите ревматолози в комбинация. Това са:
- Нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС) за облекчаване на болката, подуване на ставите, повишена температура
- Антималарийни лекарства, които инхибират активността на имунната система и производството на автоантитела
- Кортикостероиди, особено при увреждане на бъбреците и мозъка
- Цитотоксични (имуносупресивни) лекарства при ставна патология и висока активност на процеса.
НСПВС, антималарици и кортикостероиди, в ниска до умереновисока доза, се използват при артрит, плеврален и перикарден излив, кожни и лигавични обриви, ставни и мускулни болки.
Когато е налице висока имунологична активност и при пациентът липсва достатъчен ефект от стандартното лечение със синтетични медикаменти може да се приложи лечение с биологични препарати, които са насочени срещу специфични клетки или молекули, участващи в патогенезата на заболяването.