Полезно

Изследване за Остеопороза и лечение

Какво всъщност е Остеопорозата?

Остеопорозата е прогресивно заболяване на костната система. Характеризира с намалена здравина на костите, понижена костна маса и изменения на костната тъкан, което води до слаби и чупливи кости и крие риск от счупване, дори при леко физическо натоварване или травма. Остеопорозата е често срещано заболяване и неговата честота се увеличава с напредването на възрастта. Жените са по-застрашени от тази болест, тъй като тяхната костна маса е по-ниска от тази на мъжете. През 2000 г. Остеопорозата е определена като третото социално значимо заболяване след сърдечно-съдовите и онкологичните заболявания.

Симптоматика

Характерно за заболяването Остеопороза е, че протича без остра симптоматика и без болка до появата на фрактура. Най-често се засягат гръбначните прешлени, бедрото и предмишницата. Честотата на тези фрактури се увеличава с напредването на възрастта и те са честа причина за смъртността и инвалидизирането на населението в старческа възраст.

В клиничната картина не се установява специфична симптоматика, която да насочи лекарят към диагнозата. Това, което забелязват болните е, че стойката се привежда напред, ръстът им намалява, станали са по-ниски. Започват да се прегърбват, което обясняват с възрастта. Остеопоротичната или т.н. „вдовишка” гърбица е много характерна за жените в напреднала възраст и трябва да се различава от емфизематозно деформираният гръден кош. Много често пациентите страдат от болки в гърба, които обясняват с лумбаго, дископатия, преумора и шипове.

При прегледа се установява силно изразена гръдна кифоза, усилена шийна лордоза, косо разположени гънки по гърба “симптом на елхата” и нагъване на кожата в областта на корема. При навеждане напред болните щадят поясният отдел на гръбначния стълб. Един от характерните симптоми за Остеопороза е: при повдигане на пръсти и рязко отпускане на пети се появява силна болка в гръбначния стълб, която се дължи на засягане на прешлените от заболяването. Не бива да се подценява и болката при палпация на processus spinosi на гръбначния стълб.

Кой е най-отличителният признак за Остеопорозата?

Отговорът е кратък – промяната на походката. С напредването на болестта се променя походката. Тя става несигурна, неуверена и пациентите ходят с разтворени крака. Намаляването на ръста е важен критерий за диагностиката на Остеопорозата. Дължи се на намаляване височината на прешлените и появата на деформация в тях. Намаляването на ръста се определя по размаха на двата горни крайника (измерва се разстоянието при разперени ръце от върха на третия пръст на едната ръка, до върха на третия пръст на другата ръка) по следната формула: Нормална телесна дължина = 1.03 умножени по размаха на двата горни крайника, +/- 5 см.

Намаляването на ръста може да се определи и като се измерят разстоянията от главата до симфизата и от симфизата до пръстите на краката. Тези две разстояния също трябва да са приблизително равни. Ако разликата в размерите е по-голяма от 5 см, това е признак за Остеопороза. Намалението на ръста с повече от 6 см е показател за компресионна фрактура на гръбначния стълб.

Остеопоротичните фрактури се наблюдават най-често в областта на шийката на бедрената кост, лумбалните прешлени и дисталната част на радиуса и ребрата. Фрактура при Остеопороза може да се появи на всяка кост в зависимост от травмата. За Остеопороза се мисли и когато фрактурата е станала при падане от височина по-ниска или равна на човешки ръст, т.е. при падане от табуретка, падане при подхлъзване на земята или от две-три стъпала. Костите на човека не трябва да се чупят след падане от тежестта на собствената му тяло, ако няма допълнителни фактори като усукване и външна компресия.

Диагностика

Пациентите с Остеопороза нямат специфична клинична картина, която да насочи лекаря в амбулаторната практика към диагнозата. За Остеопороза трябва да се мисли при проявата на определени болестни състояния и симптоми, както и придружаващите я усложнения като фрактури и деформации на гръбначния стълб.

Рентгеновото изследване все още е един от основните и най-надеждни методи за диагностика на заболяването. Но това е метод за късна диагноза на Остеопороза. Костната загуба става рентгенологично видима едва когато 30% от костта е загубена. На рентгенографията се вижда просветляване на костните структури, които с напредване на заболяването се доближават все повече до тази на меките тъкани. Характерни рентгенови белези за Остеопорозата са редуциране на компактата на костта, разреждане на костните гредички, повишаване прозрачността на костните структури. В областта на прешлените също може да се види редуцирането на трабекулярната структура и изтъняване на кортикалния слой на телата на прешлените. При голяма загуба на костна маса се променят формата и височината на прешлените и се появява деформация или компресионна фрактура под формата на клиновидно променен прешлен, биконкавна деформация, намаляване височината на прешлените и др. Най-често компресионните фрактури се появяват в областта на 10-12 торакален прешлен и първите лумбални прешлени. При остеопоротична гърбица трябва да се изследват и торакалните прешлени.

Основното изследване за ранна диагностика на Остеопорозата е Остеодензитометрията. Тя се основава на измерването на Костната минерална плътност (КМП). В България на този етап се работи с два вида апарати: рентгенови и ултразвукови. Измерването на костната минерална плътност с двойно-енергийна рентгенова абсорбциометрия (DXA) на прешленни тела и проксимално бедро остава златен стандарт за диагноза на Остеопорозата още преди настъпването на фрактурите. Костната плътност се оценява чрез т.нар. “T-scorе“. За Остеопороза се приемат стойности по-високи от -2.5 стандартни отклонения на Т-score. За уточняване на диагнозата се изследват и маркерите на костно образуване (серумен остеокалцин, алкална фосфатаза) и маркерите на костна резорбция (дезоксипиридинолин в урината, серумен beta-Cross Laps).

Според Световната Здравна Организация (СЗО) праговете на Костната минерална плътност (КМП) са:

  • Нормална: T-score > -1.0 SD
  • Остеопения: T-score между -1.0 SD до -2.5 SD
  • Остеопороза: T-score </= -2.5 SD

Рискови фактори за развитие на Остеопороза

Има някои специфични показатели, като възраст, пол, фамилна обремененост, придружаващи заболявания и здравословни състояния, при които рискът от развитие на Остеопороза е значително по-голям. Най-общо това са:

  • Пол: Жените са по-предразположени, защото тяхната костна маса е по-ниска от тази на мъжете.
  • Възраст: Жени над 65 години и мъже над 70 години.
  • Фамилна обремененост: Остеопорозата се предава се по наследство.
  • Тегло: Хора с по-ниско тегло, особено тегло под 57 кг при жени над 50 години.
  • Фрактура на кост над 40-годишна възраст.
  • Всички възрастни, които са получили фрактура при минимална травма.
  • Ранна менопауза преди 45 години, овариектомия независимо от причината.
  • Недостиг на витамин Д (Хиповитаминоза Д).
  • Недостатъчен прием на калций или намаленото му усвояване от организма.
  • Грацилна костна структура – астеничен хабитус.
  • Анамнеза за фрактура при родители.
  • Вертебрална компресионна фрактура.
  • Ревматологични заболявания: ревматоиден артрит, лупус, дерматомиозит, болест на Бехтерев и др.
  • Хронични обструктивни заболявания на белите дробове.
  • Ендокринни заболявания: Хипогонадизъм при мъже и жени, хиперпаратиреоидизъм, тиреотоксикоза, диабет, синдром на Кушинг, хипопитуитаризъм, полигландуларна ендокринна недостатъчност.
  • Синдром на малабсорбция, анорексия, резициран стомах, хронични чернодробни заболявания, цьолиакия.
  • Бъбречни заболявания: хронична бъбречна недостатъчност, бъбречна ацидоза, синдром на Фанкони.
  • Разхлабване на протезата след алопластика на става следствие остеопороза.
  • Медикаментозна терапия с кортикостероиди, антиконвулсивни средства, хепарин, имуносупресори, барбитурати, алуминий съдържащи антиациди, антагонисти на гонадотропин рилизинг хормона.
  • Хематологични заболявания: миелом, таласемия, левкози, лимфоми, системна мастоцитоза.
  • Онкологични заболявания.
  • Продължителна имобилизация.
  • Хиперкалциурия, хипофосфатурия.
  • Посттрансплантационна болест.
  • Генетични болести: остеогенезис имперфекта, синдром на Marfan, синдром на Ehlers-Danlos, хомоцистинурия и лизинурия.

За ранна диагностика на Отеопорозата е необходимо скринингово изследване на пациентите с рискови фактори. Нужно е в клиничната практика да се направи подбор на пациентите при които се очаква развитие на Остеопороза и насрочване за профилактично измерване на костната минерална плътност. Световната здравна организация въведе програмата FRAX за оценка на риска от фрактури. Тя улеснява специалистите в работата им за по-лесна оценка на пациентите с висок фрактурен риск.

Лечение

Диагнозата Остеопороза налага продължително лечение, което не бива да се подценява от пациентите. За съжаление, това често се случва. Притеснително е също, че понякога дори лекарите в семейните практики имат навика да подценяват това заболяване и въпреки симптоматиката да не назначават Скрининговото изследване на Остеопороза. Така се стига до там, че дори пациенти с вече придобити фрактури не се диагностицират и лекуват. Лечението на Остеопорозата се осъществява от ревматолог или ендокринолог, в зависимост от причината на заболяването. Все още като първо средство на избор се прилагат бифосфонатите, с изключение на случаите след фрактура на кости и имплантация на изкуствени стави, където първо средство на избор е калцитонина. Едновременното приемане на калций с витамин Д3 подобрява резултатите от лечението. През последните години у нас се регистрираха много нови медикаменти за лечение на Остеопороза от групата на бифосфонатите, а също и моноклонални антитела. Хормонозаместващата терапия по-рядко се прилага поради страничните действия и риск от тромбоемболични усложнения.

Превенция

Повечето рискови фактори за развитие на Остеопороза не могат да бъдат контролирани. Но има и такива, които са под контрола ни. Такива са здравословното хранене и двигателната активност. Приемът на Калций и Витамин Д с храната или с хранителни добавки е от важно значение за предотвратяване на Остеопорозата. Калцият е основен структурен елемент на костната тъкан, а витамин Д подпомага калциевата абсорбция в червата и осигурява правилна обмяна и минерализация на костите. Желателно е да се ограничи консумацията на алкохол и кофеинови напитки, както и да се преустанови тютюнопушенето. Движението също е от важно значение за здравето на костите. Доказано е, че физическата активност има положителен ефект върху костната и мускулната здравина при всички възрасти.

Източници:

  • Борисова, А.-М., Остеопороза, София, Алкор, 2003. 88с.
  • Боянов, М., Рентгенова остеодензитометрия и количествен ултразвук на костите в практиката на клинициста, София, 2007.
  • Славчев, А., Костна дензитометрия, рентгенология и радиология, 2006, 45(1), 16-22.
  • Стоилов, Р., Остеопороза, Методично ръководство за общопрактикуващи лекари и медицински сестри. София, Национален център за здравни знания, 1999.
  • Шварц Г. Я., Фармакотерапия остеопороза, Москва, 2002г.
  • Шейтанов, Й., Остеопороза, София, ЦИМ, 2000.
  • Методично указание за диагноза и лечение на остеопорозата, София, 2007.
  • Franke, J., H. Runge, Osteoporose, Berlin, 1987.
  • Revell P., Patology of Bone, Springer-Verlag Berlin Heidelberg, 1986.
  • NIH Consensus Development Panel on Osteoporosis Prevention, Diagnosis and Therapy Osteoporosis Prevention, -JAMA, 2001, 285(6), 785-795.
  • World Health Organization, Assessment of fracture risk and its application to screening for postmenopausal osteoporosis. In: Report of a WHO Study Group. WHO Technical Report Series 843, 1994 Geneva, p 1-20.