Ревматоиден артрит – симптоми и лечение

Какво представлява Ревматоидният артрит?

Ревматоидният артрит (РА) е най-често срещаното възпалително ставно заболяване. Това е автоимунно заболяване, което се характеризира с хронично симетрично възпаление на периферните стави. Засяга предимно малки и средни по размер стави, но може да увреди също и големи стави, вътрешни органи, кръвоносни съдове. Тъй като засяга множество стави, е познат също и под името Полиартрит. Ревматоидният артрит може да предизвиква прогресиращо ставно разрушение и деформация и да доведе до инвалидност. Той има хронично – рецидивиращо протичане със значителна честота на извънставните прояви. Съпровожда се от ревматоидни възли, белодробно, сърдечно, бъбречно и други засягания. Тези прояви характеризират системността на заболяването.

Доказано е, че между 1% и 2% от възрастното население по света страда от диагностициран, недиагностициран или класически Ревматоиден артрит. Характерното за това заболяване е, че по-често засяга жените и съотношението спрямо мъжете е 3:1. Честотата му нараства с възрастта и при двата пола.

Причини за възникването му

Ревматоидният артрит се появява, когато имунната система започва да атакува една специална мембрана, наречена Синовиум, която покрива ставите от вътрешната им страна. Полученото възпаление увеличава синовиалната обвивка, която може да унищожи хрущяла и костта в ставата. Сухожилията и връзките, които стабилизират ставата, отслабват и се разхлабват. Постепенно ставата губи своята форма, функция и трайно се деформира. Не е установена причината, която отключва този процес, но съществува генетична връзка. Някои фактори на околната среда като инфекция с някои вируси и бактерии – също могат да предизвикат заболяването.

Симптоми

Симптомите при Ревматоиден артрит могат да бъдат разделени на две групи – симптоми, свързани с двигателната система и извънставни симптоми.

Симптоми, свързани с двигателната система – това най-често са:

  • Отпадналост
  • Загуба на апетит
  • Загуба на тегло
  • Повишена телесна температура
  • Сърцебиене
  • Поява на болка, оток, скованост и затопленост на засегнатата става – втора и трета метакарпофалангеални стави; втора и трета проксимални фалангеални стави на двете ръце; гривнени, лакътни, глезенни стави и метатарзофалангеални стави на стъпалата.
  • Силно ограничени и болезнени движения
  • Болка при натиск на възпалената става, която не се повлиява от аналгетици
  • Болка в ставата, която се засилва през нощта
  • Сутрешна скованост, продължаваща над 30 минути

Симптоми, които не са свързани с двигателната система

Извънставните симптоми при Ревматоиден артрит се проявяват върху състоянието на кожата, бъбреците, гастроинтестиналния тракт, белите дробове, сърцето, очите, нервната система. Кожните прояви са екхимози, петехии, хиперпигментации, в редки случаи – кожни язви при проява на васкулит.

При постепенно развитие на болестта се засягат малките стави на ръцете и краката – последователно една след друга през различни интервали от време. Кожата над засегнатите стави обаче е студена и влажна. Рядко след първия пристъп болестта стихва спонтанно. Ставите постепенно се деформират, а движенията в тях се ограничават. В много случаи настъпва обездвижване на ставите, като околоставната мускулатура атрофира. В началото на заболяването ограничената подвижност е обратима, тъй като е дължи на отоците. В напреднал стадий обаче се наблюдават трайни деформации на ставите и ограничената подвижност е невъзвратима. При Ревматоидния артрит не се засягат ставите на таза и гръбначния стълб. Твърде често в областта на лактите и вътрешната страна на ръката се образуват характерни подкожни възли.

Рискови фактори за появата на Артрит

Съществуват някои фактори, които доказано увеличават риска от появата на Ревматоиден артрит. Тези фактори са:

  1. Пол – установено е, че жените са по-предразположени към развитие на Ревматоиден артрит от мъжете.
  2. Възраст – Ревматоидният артрит може да се появи на всяка възраст, но най-често стартира в средната възраст.
  3. Фамилна обремененост – ако член на семейството Ви страда от Ревматоиден артрит, рискът за Вас е по-голям.
  4. Тютюнопушене – то увеличава риска от развитие на Ревматоиден артрит, особено ако имате генетично предразположение за развитие на болестта. Тютюнопушенето също е свързано и с по-тежко протичане на заболяването.
  5. Околна среда – според някои научни тестове излагането на замърсители от околната среда – като азбестът и силициевият диоксид – могат да увеличат риска от развитие на Ревматоиден артрит.
  6. Затлъстяване – хората с наднормено тегло – особено жени на възраст около 55 години – са изложени на малко по-висок риск от развитие на Ревматоиден артрит.

Диагностициране

Ревматоидният артрит трудно може да бъде диагностициран в начален стадий, тъй като ранните признаци и симптоми на това заболяване наподобяват в голяма степен тези на много други заболявания. По време на физикалния преглед, лекарят ще изследва ставите за оток, болка, зачервяване и затопленост и може да провери мускулната сила. Освен това може да назначи специални кръвни изследвания. Хората с Ревматоиден артрит често имат повишена скорост на утаяване на еритроцитите (СУЕ) или С-реактивен протеин (CRP), което може да показва наличието на възпалителен процес в организма. Изследва се титъра на специфичните за заболяването антитела – ревматоиден фактор и антициклични цитрулинирани пептидни (анти-CCP) антитела. За диагностициране на Ревматоидния артрит може да се наложи провеждането и на образни изследвания. Лекарят може да назначи рентгенография, за да прецизира измененията в ставите, прогресията на заболяването, както и ефектът от лечението. ЯМР и ставната ехография могат да се използват за оценка на тежестта на ставното възпаление.

Лечение при Ревматоиден артрит

Няма радикално лечение за Ревматоидния артрит. Но клиничните проучвания показват, че може да се постигне ремисия на заболяването, когато лечението започне рано с лекарства, известни като модифициращи заболяването антиревматични лекарства (DMARDs).

Видовете лекарства, препоръчани от Вашия лекар, ще зависят от тежестта на Вашите симптоми и от колко време сте имали Ревматоиден артрит. Те обикновено включват:

  • Нестероидни противовъзпалителни лекарства (НСПВС) – те могат да намалят възпалението и облекчават болката и отока.
  • Кортикостероиди – като медрол, преднизолон и други, намаляват възпалението и болката и забавят увреждането на ставите.
  • Модифициращи заболяването антиревматични лекарства (DMARDs) – те могат да забавят прогресията на Ревматоидния артрит и да спасят ставите и другите тъкани от трайно увреждане. Често срещаните DMARD включват Метотрексат, Лефлуномид (Arava), Хидроксихлорохин (Plaquenil) и Сулфасалазин (Салазопирин).
  • Биологични лекарства – този по-нов клас DMARD включва Адалимумаб Етанерцепт, Голимумаб, Инфликсимаб, Цертолизумаб, Ритуксимаб, Тоцилизумаб и Тофацитиниб, Барицитиниб.