Тетанус – симптоми и ваксина

Същност

Тетанусът, причинен от тетанусни бактерии (Клостридиум тетани), е много тежко инфекциозно заболяване, което е разпространено в цял свят. Спорите на бактериите му са изключително устойчиви и се срещат навсякъде – особено в праха по улицата и в почвата. Добрата новина е, че в днешно време в повечето страни това заболяване е все по-рядко срещано поради добрата профилактика. То протича с повишен мускулен тонус и тонични гърчове, като крие сериозен риск от усложнения и може да има летален изход.

Причинител

Това остро инфекциозно заболяване се причинява от Грам положителната анаеробна бактерия – Клостридиум тетани (Clostridium tetani). Характерното за бактерията е, че е задължителен анаероб, формира спори в почвата и показва много висока издръжливост и устойчивост. Основният механизъм за предаване на заразяването е при попадане на контаминирана почва, ръжда, слюнка или фекалии от тревопасни животни в отворена ранева повърхност, както и при проникване на чуждо тяло, ухапване от животни и други. След проникване спорите преминават във вегетативни форми и започват отделяне на екзотоксин, съдържащ тетаноспазмин, отговорен за характерното клинично протичане. Бактериите остават на входната врата, тъй като нямат инвазивни способности, но тетаноспазминът прониква в системната циркулация и провокира своите типични ефекти.

Начин на заразяване

Заразяването с Тетанус става чрез нараняване на кожа и лигавици със замърсени предмети (обичайно това са пирони, остри метални части, в редки случаи може да стане и посредством ухапвания от животни и насекоми, повърхностни наранявания). Попадайки в раната, спорите се активират и причиняват съответните симптоми. Тежките изгаряния, прободните, дълбоко порезните и разкъсно-контузните рани са много добра среда за това. Всъщност клиничната картина се причинява не от бактерия, а от екзотоксините, които отделя – тетаноспазмин и тетанолизин.

Тетаноспазминът е екзотоксина, който има най-опасно действие. От раната по кръвен път той достига до централната нервна система където променя биохимията на клетъчния синапс (мястото където контактуват две нервни клетки). Екзотоксинът се свързва с ензима ацетилхолинестераза, който нормално разгражда невротрансмитера ацетилхолин. Когато се блокира този ензим, се повишава възбудимостта на мускулите и се повишава техният праг на възбудимост. Настъпват повишен мускулен тонус и тетанични гърчове.

При заразяване се прилагат някои общи и специфични мерки за подпомагане изчистването на тетаничния токсин от организма в комбинация с подходяща обработка на раневата повърхност. Изключително важно за намаляване риска от развитие на Тетанус е правилната, навременна и пълна обработка на наличната ранева повърхност с отстраняване на налични чужди тела, замърсявания, пръст и мъртви тъкани, които могат да станат потенциален източник на инфекция от тетанус или друга бактериална инфекция. Лечението може да бъде продължително, като е необходимо хоспитализиране на пациентите и активно наблюдение.

Симптоми при Тетанус

Симптоматиката при Тетанус е изключително характерна, като в много от случаите диагнозата се поставя въз основа на някои типични признаци за това заболяване като:

• Отпадналост и главоболие
• Висока температура, втрисане и обилно изпотяване
• Световъртеж
• Затруднено дишане
• Повишен пулс и рязко покачване или спадене на кръвното налягане
• Усещания като мравучкане и боцкане в раната и областта
• Повишен мускулен тонус и мускулни спазми
• Нарушена дъвкателната мускулатура
• Нарушение в говора
• Лицето придобива характерна гримаса (risus sardonicus)
• Генерализирани тонични гърчове

Диагностициране

Както споменахме по-горе, клиничната картина е много характерна и в комбинация с данните за минало нараняване, може да бъде поставена диагнозата. От лабораторните изследвания може да се наблюдават повишени левкоцити, ускорено СУЕ. Причинителят може да бъде изолиран на специални хранителни среди.

Лечение

При проявила се клиничната картина на развила се инфекция от Тетанус лечението започва незабавно. То е комплексно и насочено към ускоряване елиминирането или неутрализирането на тетаничния токсин от организма. Специфичното лечение при Тетанус се провежда задължително в болнични условия и включва приложение на Хиперимунен човешки имуноглобулин, Антитоксичен серум, имунен серум, имунизация с пречистен тетаничен токсоид (ТАП). Включват се също вливания на антибиотици и седативни средства, мускулни релаксанти, витамини и обезболяващи медикаменти.

Превенция

Единствената предпазна мярка от това заболяване е имунизацията. След нея организмът изгражда имунитет срещу тетаничната бактерия за известен период от време. Задължителна е реимунизацията след нараняване, ако в предходните 6 месеца няма поставяна ваксина против Тетанус. След всяко едно убождане със замърсен предмет, порязване, ухапване от кърлеж, след всяка една разкъсна рана трябва да бъде направена реимунизация.

Съобразно действащия към момент задължителен имунизационен календар на Република България имунизация срещу Тетанус започва в ранна детска възраст (най-рано шест седмици след раждането), като децата подлежат на реимунизация, а в зряла възраст се поставят бустерни дози за поддържане на имунитета.

Първата ваксина се поставя на бебета при навършване на 2-рия месец, като тя е комбинирана ваксина, осигуряваща защита срещу редица сериозни инфекции (тетанус, дифтерия, коклюш, хемофилус и други). Четири седмици след първата ваксина се поставя втора (при навършване на три месеца), а третата доза се поставя при навършване на четири месеца или четири седмици след поставяне на втората доза.

Първата реимунизация срещу тетанус се извършва след навършване на 1 година и 4 месеца (шестнадесет месеца) и отново се извършва с комбинирани продукти (срещу дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, хемофилус). Втората реимунизация в България се извършва на 6 години (срещу дифтерия, тетанус, коклюш и полиомиелит), а третата при навършване на 12 години (срещу дифтерия, тетанус, коклюш). След навършване на 17 години се поставят ваксини с тетаничен и дифтериен токсоид, предпазващи съответно от тетанус и дифтерия.

След навършване на 25 години се поставя бустерна доза, съдържаща тетаничен и дифтериен токсоид, като на всеки десет години се препоръчва поставяне на нова бустерна доза с цел поддържан активна имунната система и осигуряване на оптимална защита.